|
Еволюция на Живота – развитие на Съзнанието
Едно нещо според мен куца в съвременния научен възглед за еволюцията на Вселената и развитието на Живота и това е струпването на прекалено много последователни случайности. Някак си случайно Земята се формира като планета с точно подходяща размер, на идеалното разстояние от подходящата по размер звезда Слънцето със също така подходяща температура, извинявам се за (тафтологията на думата подходящ, но тя най-подходящо описва това което искам да изразя  ) Та всичките тези случайности довеждат до следствието, че на земята се образува първична атмосфера и в последствие големи водни басейни. След това от химическия състав на първичната атмосфера с малко помощ от страна на мълниите, съвсем спонтанно и случайно образуват аминокиселини, които попадат във водните басейни, за да образуват пак така съвсем случайно първите най-прости форми на живот. Теорията си е съвсем елегантна и убедителна, само че всичките тези случайности ми изглеждат някак си съмнителни . Разбира се колкото и малко вероятно да изглежда възникването на тези случайности в подобен хронологичен ред си е напълно възможно. До тук добре, но като се позамисля и в собствения ми живот възникват твърде много такива случайности , мъча се с месеци или години да открия или разбера нещо и след това изведнъж за няколко дни след върволица от случайности аз научавам това, което ме интересува. Например приятел ми споменава книга която може да ми бъде полезна, отивам да си я купя продавача ми споменава втора книга, втората ми напомня за трета, накрая ги прочитам и трите книги и от прочетеното в главата ми се избистря концепцията над, която съм мислил толкова дълго време. Единствения логичен извод, който мога да направя е, че просто тези случайности не са случайни. Звучи парадоксално, но е факт! Някак си тези случайности се подреждат напълно закономерно, за да поддържат процеса на еволюцията както на вселената така и на човека или по-точно на неговото съзнание. Случайностите, които определят хода на еволюцията на вселената определят и хода на еволюцията на човешката мисъл. И тъй като целия този почти безсмислен бъркоч от приказки, който забърках навежда на простата мисъл, че случайностите не са случайни или, че просто такива няма излиза, че общият еволюционен ход на човека и вселената никак не случаен. И в двата процеса се забелязват тези закономерни случайности , следователно може да се предположи, че тези случайности са породени от една и съща причина. Личното ми мнение, че тази причина е самото съзнание в неговия глобален смисъл (този които се опитах да обясня в темата ми Принципи на Единството). В абсолютно всяка частица на Вселената присъства някаква определена частица съзнание, именно тези частици определят хода на Еволюцията като пораждат закономерните случайности . Просто съзнанието се стреми към обединение, и чрез това повишаване на личната си вибрация, към развитие. На грубо материално ниво това се изразява в стремежа на всички частици към минимум енергия, чрез обединяването им в по-стабилни и обикновено по-мащабни частици, квантовите частици се обединяват в атоми, атомите в молекули или йони и така нататък. Но тук има и един допълнителен процес, материята приема такива форми, които в последствие да могат да притежават все по-голяма количество съзнание, след една критична точка просто тези форми на материята приемаме за форми на живот или за живи организми. Тези живи организми продължават бавната си еволюцията пак по пътя на тези закономерни случайности . Но всъщност просто зад тях стой скритата сила на магнетизма на съзнанието, което се стреми да се обединява във все по-големи мащаби интегрирани в материални форми. Тази гледна точка всъщност до голяма степен обединява научния и религиозния възглед за възникването и еволюцията на Живота и решава проблема с тези твърде не случайни случайности като предлага перспективата те да бъдат осмислени и в обикновения всекидневен живот, където те също неизменно присъстват. Да им се обърне сериозно внимание означава неимоверно да се ускори и улесни развитието на собствената ни индивидуалност и личност.
Засега смятам да оставя темата до тук, с намерението да я продължа друг път. Основната идея, с която е написах е че: нещата които определяме като случайност са просто неусвоени уроци отнасящи се до собственото ни развитие.
Потърси Вселената в една песъчинка ... и ще откриеш себе си.
|
Evoliutsiq na Jivota
(magus)
