|
|
| Тема |
 Bulgaria! |
|
| Автор |
Tokay_lhto (vojd na plemeto) |
|
| Публикувано | 16.01.03 12:27 |
|
|
|
България никога няма да стане Америка. Дори и с тези 7милиона американци. Просто не всеки е роден да е шеф. Не всеки народ може да е “империя”. А и българите са загубен народ. Пешо вече се е променил изцяло. Той не е същия българин. Той не е българин. Как няма да се чуди защо му взимат лаптопа на митницата. Забравил е да си българин. Бързо се забравя такова нещо. Той е гражданин на света. Забравил е за нашенската поговорка: “Аз не искам да съм добре аз искам Вуте да е зле!” Прибирайки се в България той забелязва завистливите погледи. Подразват го коментарите по негов адрес. Бивши комшии и приятели го прегръщат и посрещат. Хора които изобщо не познава камо ли да помни го целуват по бузите сякаш е цар Александър II. Той не е глупав. Усеща всичко. Помирисва го и с кожата си. Злобата и завистта са като отрова преминавайки през него. Просмукват се и през дрехите. Старите чувства и рани се пробуждат. Сякаш лека умора го наляга. Умора от тези чисто и просто бай Ганьовски отношения и емоции.
Защо да не бяга тогава. Това още от ранно детство откак се помни го дразни. За какво да се връща. Та те и близките му приятели го дразнят. И те са същите завистници и злобари. Коментират: “Ебаа глей го Пешо к’ва кола има! Струва 50 000$ чисто нова с ДДС. Ебаси от де ги има тия пари. Малее виж къв телефон има. Ебаа тва е SONY със камера и MP3 PLAYER. Малее ще черпи и ще се напием и наядем на аванта!”
Т’ва са негови отдавнашни приятели. С тези гадове е отраснал. С тях се е напивал. Играл е на войници, стражари и апаши, индианци та дори и на компютърните игри.
Това са хората, които той не може да познае сега. Тях ги няма.
Приказват пред него за вещите му без да се притесняват. Ама тия гашници не мислят колко труд и нерви и здраве му костват тези работи. Че той се скъсва по 18часа на ден да работи за да изкара парите за тази кола или къщата с басейн в LA.
Иначе всеки знае на готово.
Всичко от преди години сякаш е изтрито. Само спомени...Но той си спомня от време на време. До преди няколко години си спомняше с тъга болка в душата и сърцето за приятелите си. Но сега няма смисъл. Даже не иска да си кореспондират по ICQ или по email-ите. Не иска да ги вижда. Вече не му пука за тях. Не го интересуват и спомените. Гледа да не си спомня за тях. Защото не е същото. И кой е виновен за всичко това.
Сякаш е една магия....Илюзия.... Но Пешко е щастлив в собствения си нов живот. Или поне доволен и живее така, както иска. Самотен е. Няма приятели. Няма близки. Сам е.
Тъга го е налегнала... Има нужда от почивка....Колегите му в работата в Microsoft Inc.го уважават и имат респект спрямо неговата личност. Но к’во му пука. Никога няма да е американец. Той си остава чужденец за тях. Но той не иска да се върне в казана на тази пумиярска страна. И сега като се е прибрал пак чува: “ЩЕ СЕ ОПРАВИМ” кога бе дееба!! И преди 20години така викахте ваща мама!! На приказки сте велики.
Сега обаче е различно. На него не му пука за тези думи. Преди беше друго положение. Сега си идва и той не знае за кво. Идва си да помогне на роднини, които се мъчат и да го тормозят с досадните си проблеми и клюки.
Никой не мисли за него. Изминали са повече от 15години от както тази държава е тръгнала на развитие и еволюция в мисленето и философията на политиците се променя. Само едно и също. Псувни и сръдни. Ами вие си го правите бе ТЪПАНАРИ!
Вземете се в ръце. Стига сте гледали в чуждата паничка. Гледйте си във ващо свинско корито. Сърбайте си бъркоча помията, която сами си бъркате от 1990г. и до днес.
Само комплекраси среща по улиците Пешо. Дразни се от пубертетски момиченца и момченца с вулгарен език с цигара в ръка или с мобилният телефон. Някакви напудрени девойки по на 13-14год. се наконтили като куртизанки. Кафенетата откакто ги напусна са си все пълни. Наркоманите в родният му град са се увеличили. Престъпността също. Обаче Пешко му не пука. Всичко в тази страна е една развалина.
България гние отвътре. Някой виден български историк беше изкоментирал, че 2080г. нас няма да ни има като нация и държава. Пешо е бил в този куп ама преди години. Чашата е преляла и е избягал в Америката. Донякъде е спомогнала и телевизията. Тези американски пропаганди и напудрени глупости.
Още в онези “демократични времена” го вбесяваха гашниците. Някой сополанко без образование и елементарна култура да кара BMW или Mersedez последен модел надул вътре чалгата и говорейки по GSM-а да го видят всички. Тази посредствена елементарна култура на “див селски рейнджър” не щя да умре в онези години още.
Докато ги има тия комбайнери няма да има развитие. Защото те са видели как се изкарват парите и знаят какво е да работиш от тъмно до тъмно. Тия трактористи седят в България защото никой ги не ще. А и да отидат в Америка ще им свършат парите, защото те никога не са изкарвали. И ще седят и ще се чудят какво да правят. Най-много да се направят на баровци и да изядът клечката. Някоя голяма или квартална банда да им свети маслото.
Пешето го дразнеше и това навремето неговите съученици, колко радостни и горди бяха, че познаваха еди кой си мухльо. Чука или Бухалката. Сопола и др. селски прякорчета. Бяха щастливи. Да се надрусат и си мислеха, че е кой знае каква гордост и велико дело. Тези малоумници останаха без бъдеще. Някои са преминали на по-сериозна дрога други си седят на същто дередже. Момичетата с които е учил и дружал коя тъпанарка е забременяла, коя се оженила. Друга работи като компаньонка. Трета тъпанарка се оженила за някой “див селски бек” и се прави на баровка.
“Готин и аз съм тук, но не така а-аа сам, както често бил някогаа такааа!”
В общ план кравите са си останали крави. Мозъчетата им са си останали на това ниво.
Навремето бяха натурално тъпи с единствената разлика, че сега са се “bugnali” от тъпанар нагоре. Техните мисления си остават повърхностни. Еволюирали са в дебели майки, бременни крави, пушачки с развалени зъби и увиснали цици. Кат ученички бяха кафеджийки а сега пият кафето като водичка, а забременяването за някои е като спортен полуден.
Някой беше казал, че като си тъп е завинаги. Хах-ахахаха колко вярно!!!
От всичките бивши “приятелки” и съученички 1 момиче е успяло. Пешо така и си мислеше, преди години даже. Само това момиче сбъдна собствените му мисли. Реализира се. Но остана в България.
А той избяга....
Идва си в родният град и кво да види. Ебаси няма с кой да се види. Никой не го иска. И момичето дето случайно разбира, че е успяло не си спомня за него. А само го лъжеше, че ще си спомня. Сестра му е в столицата. С нея се видя ама и тя си има работа. И семейство, за което се грижи. Не му беше удобно да и досажда. Затова реши да се върне в градчето си. И само се разхождаше сам. Или с колата.
Колата за него беше като невидим купол. Стена или щит от “вирусите” и анти-емоцийте. Караше си и тихо пусна радиото си. Ама докато избере станция се изнерви от тъпите радиа. Голям процент на чалгарските радиа. Спря го и си пусна любимата музика на стерео-уредбата. Едно cd, което беше купил от София в музикалният магазин. Продавачката беше няква фръцла мислеше се за много отворена закачила мобилният си телефон на врата си сякаш да каже: “Еее виж ме къф телефон имам на голия си гъз!”
Може да няма пари за хляб и вода ама за cell phone има парички.
Ебаси ГАНЬОВЩИНАТА!!
Пешо няма приятели. Няма с кой да си поприказва нещо смислено. Чуди се защо се е върнал. Все пак се надяваше на нещо като си идва. Надежда, каква хубава дума. Обаче и тя умря вече. Край! Fin! The end. Поседя още няколко дена и си хвана самолета обратно. Ще иде някъде другаде на почивка. Пак сам.... Но поне няма да го чопли отвътре народното домашното българското!
Vojd na Sinovete na velikata mechka!
| |
| |
| 
|
|
