усещал ли си някога самота. какво чувстваш тогава - физическа болка ли? можеш ли да си представиш безгрничното космическо пространство. представи си че ти, твоята душа е сам сама в този безкрай. а сега си представи цялата тази картина в безвремието - сам завинаги във вечността. аз веднъж преживях това само за част от секундата (по-точно успях да си го представя) тогава аз наричах това ад. ако трябва моята вечна душа да живее така във вечността, то аз със сигурност не искам да съм в ада.
а в прераждането не вярвам - много е нелогично усъвършенстваната ти душа да се преражда и да започва всичко отначало - така не се натрупва опит ами някакъв безсмислен кръговрат.
после ти казваш че усъвършенстваната ти душа се слива с първичната енергия, Създател, който също е съвършен (малко опростявам казаното от теб). добре, но защо му е на един Съвършен Създател твоето съвършенство? за да стане още по-съвършен? той или е съвършен или не, не мислиш ли. съвършенството няма степени......... така мисля аз.
до колкото разбирам за едно нещо сме съгласни с тебе - човека има душа и тя е вечна. въпроса е къде и с кого ще живее след като физическото тяло умре....... чесно казано за мен не е от толгова голямо значение къде, а по-скоро с кого......... и ако познаваш моя Спасител и Създател по начина, по който аз го познавам, със сигурност и ти ще желаеш да живееш във вечността с него.........