От личен опит знам какво е да смучеш енергия от хората.......заставаш в някой претъпкан трамвай и започваш да се храниш от нищо не подозиращи хорица....колко дълго обаче можеш да го правиш?Една древна китайска поговорка гласи "Не вземай повече отколкото ти е необходимо" и както казва мой много близък приятел, който лично е бил потърпевш от моят "глад" "Такова понятие като безплатен обяд няма". Когато вземаш енергия от хората ти не можеш на момента да прецениш катво точно вземаш, защото не винаги тази енергия е чиста.....а после като започнеш да "плюеш" съжаляваш за всичкоАз лично бях стигнала до "пристрастяване" към енергията и не само на хората....в къщи всички цветя на майка ми овехнаха....Ако мой приятел не беше ме спрял нямам представа докъде можех да стигна...Сега дълбоко съжалявам, че съм го правила. Да не говорим, че това си беше опасно и за мен самата, защото както казваш интересно щеше да стане ако бях се натъкнала на някой по-силен от менВ момент, когато "крадеш" енергия от някого ти се отваряш към него и в този момент си много уязвим....Имала съм ужасни изживявания в това отношение, за които дори не искам да си спомням....
С две думи - лесно е да започнеш - малко повече умения и тренировки...., но по-трудното е да се овладееш, а още по-трудно е да спреш....В началото е на шега, после започваш да експериментираш, после ти става навик, после зависимост....Във всеки случай е отвратително!!!Понякога се хващам как стоя до някой и сърцето ми започва да бие по-силно и устните ми пресъхват....Единственото спасение е да се махна веднага оттам или той да се махне, но съзнателно никога вече не бих посмяла да го направя....Благодарна съм за това на приятеля си, че в такъв момент се осмели да се бори срещу тази моя зависимост, поемайки огромен риск за здравето и живота си дори и ме спря....