Днес накарах едно новоизлюпено патенце да се приближи към брега на езерото в парка.Едно детенце искаше да го види от близо, подскачаше по брега и се опитваше да го примами.За една бройка да тупне във водата.Майка му се побърка от притеснение а патето от своя страна си плуваше в средата на езерото и хич не му пукаше за хлапето.Та затова се напънах малко,вторачих се в патока и му внуших да дойде до самия бряг.И хлапето наистина тупна в езерото опитвайки се да го пипне по главата.
Е?Дали не усрах нещата опитвайки се да направя добро дело питам аз?И отговор неща,щот го знам.Квато и магийка да направиш тя никога не е само добра или само лоша.
Това стига ли ти като пример?
Да ама това според мен май не е магия а е просто упражнение на мисълта.Към него спада и паленето на свещ,местенето на чаши и прочие безмислени действия.
Много по истинска "магия" е пътуването в астрала например или създаването на свят в сънищата.Ама това аз все още не го мога а и да ти кажа че го мога не ти върши работа,щото е недоказуемо.Пък ако някой ден взема че го постигна просто ще бъде едно по сложно упражнение на мисълта.Е за това пиша "магия" в кавички.
П.П
Много ме кефи лудия магъосник Накор от "Сага за войната на разлома" на Реймънд Фийст,който непрекъснато прави разни щуротийки-магийки и като го попитат как го прави той вдига рамене и казва "Номер".Същия откачалник казва "магия няма".Разбирай го както щеш.