Веднага щом човечеството развило организацията и оръжейната технология за поразяване на своите естествени врагове, такива като хищници и съперници, то изглежда е въвело за себе си един жесток механизъм за подбор под формата на междуособна война. Много от качествата, които ценим като белези за нашето еволюционно развитие, такива като нашите обърнати палци и способността на ръцете ни да боравят със сечива, способността ни да общуваме със звуци, изправената ни поза и способността ни да даваме и да получаваме заповеди, както и да обучаваме и да бъдем обучавани, почти сигурно са били развити в процес на хилядолетия организирани въоръжени конфликти между човешките банди. Нашият морал отразява кървавата ни история, защото, докато има табу да се нападат членове на собственото ни племе, наш дълг е да нападаме чужденците. Единственият спор е за това кой да представлява собственото ни племе. Когато ентусиазма за война е ограничен, ние измисляме спортове и игри, чрез които да изразяваме агресията си.
От целия етос и терминология на спорта става ясно, че той е война със специални правила.
Все пак не би трябвало да се приема, че войната е изцяло без правила. Войните се водят, за да подобрят неизгодното ни положение - при войната вражеската група е рерсурс, над който искаме да придобием някаква стенен на контрол. Войните се водят за сплашване на противника, а не за изтребването му. Геноцидът не е война.
Структурата и воденето на войната отразяват програмата ни зад "бой или бяг”, заложена в нашата симпатетична нервна система. Целта на битката е така да се сплаши врага, че да бъде изкаран от формата “бой” и вкаран във формата “бяг”. И така, приемайки, че съотношението на силите е достатъчно равно, за да направи боя да изглежда достоен и за двете страни, решаващият фактор в конфликта е бойния дух. Всъщност, това е решаващия фактор във всеки човешки конкурентен, спортен или военен сблъсък.
Червената магия има два аспекта: първият е инвокацията на жизнеността, агресията и бойния дух, за да ни подкрепят във всеки конфликт - от живота въобще до явната война и второ - извършването на действителна бойна магия. Съществува многообразие от бог-форми, чрез които може да се изрази бойния аз, макар че хибридни или чисто лични форми действат също така добре. Арес, Ищар, Огун, Тор, Марс, Митра и Хор са особено често използвани. Съвременната символика не би трябвало да се пренебрегва. Огнестрелните оръжия и експлозивите са също така добре дошли за червения гнозис, както и мечовете и копията. Барабаните, на практика, са от първа необходимост. Би трябвало да се имат предвид сигили, очертани със запалителни течности или дори цели пламтящи кръгове, от които да се инвокира.
Обикновено бойната магия се практикува открито, като противника бива публично заплашван и проклинан или пък става получател на някакъв неприятно изглеждащ талисман, заклинание или руна. Целта е сплашване и контрол над врага, който трябва колкото е възможно повече да бъде доведен до параноя и да е уведомен за източника на атаката. Иначе бойната магия приема същата обща форма като тази, която се използва в ритуалите за Ентропия, със сигили и служители, които носят самоунищожителна информация за обекта под прицел, макар и с полусмъртоносно намерение.
Все пак, истинското умение в червената магия е да сте способни да показвате такова неудържимо излъчване на лична жизненост, боен дух и потенциал за агресия, че упражняването на бойна магия никога да не е необходимо.


LIBER KAOS
PETER J. CARROLL

from "Eight Magics"