|
Само саможервената любов е безсмъртна?
Прочетете внимателно долните размисли и ми се иска да си дадете мнението върху тях... Ако смятате, че нищо не разбирам, моля обяснете ми защо... ако смятате че вие не разбирате от тези неща, поне кажете как ги възприемате...
Това, което аз съм е моята истинска същност, която наричам Божествена
Искра. Моята истинска същност не мисли!!! Тя просто е! Те е онова, което се движи във времето и пространството и във всички нива (светове), тя е онова, което просто живее...
Мисленето е вторична реакция и е просто преминаваме през мисли (които представляват облаци енергия) или тяхното събиране, когато е съзнателно... Но Мислителят не е истинската ми същност и за него съществува временна (сън) или може би вечна пауза (смърт)...
Божествената ми искра се е появила от Източника на Живота или по друг начин казано от Изворът... (Асоциацията, която се появи в ума ми е за Извор на река, която се разделя в безброй други рекички, които се вливат в един океан (или в езерце или пресъхват???!!!???)...
Всички Божествени Искри са свързани със този Източник и следователно всички Божествени Искри са свързани помежду си... Онова, което свърза в Единството на Източника е Саможертвената Любов... Защото ако Източника живееше само за себе си, той нямаше да създава безбройното множество от Божествени искри... Следователно той се жертва, от самия себе си той откъсва или по-скоро разделя частици като им дава собствен живот, т.е. правото да избират и да се движат във Творението...
Творението пък не е нещо мъртво, където се движат (живеят) Божиите Искри... Творението е съставено от безброй Божествени Искри - една от тях е Времето, друга е Пространството, трета е Еволюцията (т.е. несъзнателното движение и промяна) милиарди са планетите в астралния свят и във физическия свят... други Божествени искри са облечени в тела от чувства и емоции, съществата на гнева, омразата, радостта, смеха или завистта... има и Божествени Искри облечени като същества на въздуха, огъня, водата и земята...
И така човешката Божествена искра е облечена във множество други Искрици, енергии от различни честоти... Той се е облякал в множество скафандри, с които се придвижва във световете (нивата)... Ние осъзнаваме само скафандърът на физическото тяло, чрез, което ние живеем във физическата реалност на планетата наречена Земя от самите нас...
Сваляйки скафандърът на физическото тяло, Божествената Искра остава по/във скафандърт на етерното, астралното и т.н. други тела... Сега тя преминава през материята като през вода... Тя трудно може да й въздейства (да вдигне един камък например), защото астралния й скафандър преминава през физическия свят... Не след дълго (може и 500 земни години) и астралния скафандър се съблича, а той като физическия се разлага...
После се съблича и следващия, и следващия скафандър, през което време всяка Божествена Искра възприема другите Божествени Искри като различни от самата нея...
Божествената Искра може по свое желание да не съблече всички скафандри и да си облича пак нови астрални и физически, т.е. да се преражда в астрала и на Земята или на други планети... Тя обаче има и свободата да реши да съблече всички скафандри, за да познае себе си, за да разбере какво е тя всъщност...
Ако Божествената Искра (Духът) съблече всички обвивки, той започва да открива, че изпитва все по-голямо единство с всичко, докато в един миг не открие, че е САМА... Т.е. да речем, от последния скафандър излиза една жица, която го свърза със един едиствен скафандър... Този един единствен скафандър е Изворът, от който са се появили и потекли всички Божесвени Същества (а всичко е Божествено) и са се разделили в отделни същества, но всъщност са едно-единствено... Бог... Аз съм дух и всички други са духове в плът, но ние сме като отделния дъх въздух, който сме поели... Всички дъхове са част от въздуха, както всички духове са част от Духа!!! Иначе казано, Духът на всеки един от нас е един и същи Дух и това е Бог...
Бог е сам... Поглеждайки се създава Творението... Поглеждайки се от трета точка създава Пространството... После Времето и така, докато се стигне до всички същества... докато се стигне до мен и до теб, до всички нас...
Аз съм ти и ти си мен, всички са мен и всички сме едно...
Единството е Скрепено чрез Саможертвената Любов между тези същества...
Саможертвената Любов е единствената гаранция за вечността...
Защото, която Душа остане извън Нивото на Единството, Бог, извън най-горния свят, в който всички сме едно, тази душа ще изгуби себе си, ще изгуби плодовете, опита и събраното из скитането из долните нива... Единствения начин да запазим своята самоличност, своите спомени и всичко, което сме научили е съзнателно да влезем в света на Единството... Поради прости причини това може да стане твърде трудно чрез движение нагоре или нанякаде другаде... Пътя навътре през Божествената Искра е най-бърз и дори може би единствения...
Начинът, по който се влиза е чрез саможертвената любов, защото тя е ключа и условието за съществуването на Единството... Вероятно съществуват и междинни единства...
Веднъж влези в единството ние сме Посветени... Ако останем там... Добре...
Ако се вънем обаче в света на разделението ние можем да накараме и другите да дойдат там... Такива са Посветените, които се връщат тук, за да отведът там и други...
Тези Посветени са Маговете...
Онези, които са се обявили са Божий Синове и за Бог...
Докато те са тук вероятно имат някаква Йерархия... Аз приемам Христос (Метатрон) за глава на тази йерархия... Всички други Магове са подобни на Метатрон, но от по-ниска йерархия, т.е. задачата им е за по-малък кръг, по-малка област... Просто е... Височината в Йерархията всъщност е големината на сверата на действие и даже може да се каже големината на собственото тяло... Така Камаел е тяло (орган), част от по-голямото тяло Метатрон... Най-голямото тяло, което съдържа всички тела е Бог...
Някой може да приема Кришна за глава на Йерархията... Спорът е излишен, защото Йерархията е от света на Разделението и не е вечна, т.е. не е истинска, т.е. тя съществува тук, но я няма у Единството, у Бога...
Целта на всички от Йерархията е работата с тези, които не са постигнали Безсмъртие... Вероятно не съществува смърт, но съществува загуба на личността, амнезия... Безсмъртето е гаранция против тази загуба...
Съществува и вероятност да съществува пълна загуба на личността, т.е. смърт, при което Божията Искра се връща обратно в Извора и се слива напълно... Тогава целта на Мага е много важна... Дано не е така... Това не ми е ясно...
|
Само саможервената любов е безсмъртна????
