Не говоря за знание, а за знаене.
Не ти ли се е случвало-има неща, към които се придържаш през определен период от живота си, после узнаваш нещо друго и променяш и идеите си.
И има неща, които ей така просто си ги знаеш-вътрешно, не чрез мисловно-логическата си дейност, интуитивно-това е знаене.
Знанието идва чрез ума- отвън, знаенето идва отвътре и в един момент умът го осъзнава, а то винаги си е било там.
Преди години казах една фраза в един разговор, дето сама се удивих колко глупаво звучи, но имаше голям смисъл за мен-казах : Аз знаех, но не знаех, че знам.
Приеха я като добро чувство за хумор.
Години по-късно я разтълкувах.
А защо вярата да не може да се придобие? Какво разбираш под вяра?

Невъзможно е да не е възможно.