|
Някой, Някъде (или едновременно - милиони или безброй много) имаха желания, нужди, стойности, харесваха, обичаха да пият, ядат или използваха вместо наркотик една субстанция с айдент Лууш. (Електричество, гориво, кислород, злато, вода, земя, стари монети, уран.) Това бе рядко срещана субстанция в мястото, наречено Някъде, а онези, които притежаваха Лууш, намираха, че е жизнено важна за каквото и да се използваше.
Изправен пред въпроса за Търсенето и Предлагането (универсален закон за Някъдето), Някой реши да започне производството му, така да се каже, вместо да започне да го търси в неговата “естествена” форма. Той реши да си направи Градина, където да отглежда Лууш.
Открито бе, че Лууш в естествено състояние произлиза от серия вибрационни реакции от взаимодействието на въглерода с кислорода, а полученото вещество бе Лууш с различна степен на чистота. Ставаше само по време на тази дейност и вторично по време на реактивния процес. Наблюдатели от Някъде се втурнаха да търсят навред източници на Лууш, бяха направени нови разкрития с много ентусиазъм, който бе възнаграден.
Ето така Някой и Неговата Градина промениха всичко. Отдалечен, в усамотена област, Той започна да работи върху експеримента си. Първоначално Той създаде подходяща среда за взаимодействието на въглерода с кислорода там, където би могло да се развие. Той създаде много грижливо Равновесие, така че да има непрекъсната доставка на подходяща радиация и другите захранвания.
После Той събра Първата реколта, която наистина произведе Лууш, но само в малки количества и със сравнително ниско качество, не достатъчно забележително, за да бъде върнато в сърцето на Някъдето. Проблемът бе двустранен. Жизненият период бе съвсем кратък, а и самите посевни частици бяха твърде малки. Това ограничаваше и качеството, и количеството, тъй като посевът нямаше време в такива тесни граници да генерира Лууш. Нещо повече, реколтата от Лууш можеше да се прибира само в момента на завършване на жизнения път, нито един миг по-рано.
Неговата Втора реколта не бе по-добра, ако не и същата. Той промени околната среда в друга част от Градината, където плътността бе повече газообразна, отколкото течна, а химикалите с по-голяма плътност оформиха твърда основа и затова все още са в употреба. Той отгледа огромно количество частички в много разновидности и нова форма, като постигна голямо увеличение на размера, много хиляди пъти по-големи и по-сложни от едноклетъчната Първа реколта. Той преобрази въглеродно-кислородния цикъл. Макар че всичко в основата си бе еднакво. Както и при Първата реколта те можеха да прецъфтяват през определени интервали и да завършват жизнения си цикъл автоматично. За да прекрати това непостоянно разпространение на химикали и радиация, които преобладаваха при Първата реколта, Той установи на едно и също място Втората реколта. Всяко нещо бе предназначено принципно да стои на своето собствено място в Градината. За постигането на целта на всеки бе даден по един твърд филиз, който бе заровен дълбоко в по-плътното химическо вещество. Към филиза се прикрепваше ствол или дънер, който помагаше при израстването нависоко, за да може да получи необходимата доза радиация. Горната част, разклонена, тънка и чуплива, бе предназначена да доставя компонентите въглерод и кислород към и от посевните частички. Към всяка отделна част бяха монтирани излъчватели с брилянтен цвят, заедно с генератори на малки частички. Симетрично центрирани, мястото им обикновено бе близо до върха.
Около посева Той направи циркулационни улеи в газовата обвивка, за да помогне по принцип на процеса на цъфтенето. По-късно Той откри, че същият турбулентен ефект служи като способ за прибиране на реколтата от Лууш. Ако турбуленцията бе достатъчно силна, Зърното биваше издухвано, жизненият процес спираше и се освобождаваше Лууш. Това бе особено полезно, когато в определен момент, извън Прибирането на Реколтата, се появяваше необходимост от спешна доставка на Лууш.
Освен всичко останало Втората реколта бе най-незадоволителна. Въпреки че наистина бе получено много по-голямо количество, произведеният нерафиниран Лууш бе с толкова ниско качество, че едва ли си заслужаваше усилието. И в допълнение - периодът на растежа бе толкова продължителен, а не доведе до повишаване на качеството. Липсваше някакъв жизненоважен елемент.
Някой започна да обикаля Градината си дълго време, за да се обучава, докато пристъпи към Третата реколта. Наистина бе предизвикателство. Вярно бе, че Той имаше частичен успех. Бе отгледал Лууш. Но продуктът на неговите усилия твърде бързо се предаде на дивото, некултивирано многообразие.
Бе неминуемо Той да открие отговора. Третата реколта бе живото доказателство на неговото Упование. Трябва да се включи първоначалният въглеродно-кислороден цикъл.
Подвижността трябва да се възстанови. И двата фактора се бяха показали многообещаващи за получаването на висококачествен Лууш. Ако към това може да се прибави и размерът, би могло много да се постигне.
С такова намерение на преден план Някой премести различните мостри от Първата реколта, които все още вирееха във водните части на Градината. Той ги модифицира така, че да съществуват и растат в газова среда. Той ги пригоди първо да се хранят от Втората реколта, на която Той бе дал възможност да изобилства точно с тази цел. По този начин се появиха и първите променливи посеви - Мобили - Третата реколта. Мобилите се хранеха от Втората реколта и така съкращаваха нейния жизнен процес, произвеждайки нискокачествен Лууш. Когато всяко от огромните Мобили завършваше собствения си жизнен растеж, получаваше се допълнително количество Лууш. Количеството бе голямо, но все още можеше да се изисква от честотния модел на утайката от Лууш.
Съвсем случайно Някой откри Главния катализатор за усилване производството на Лууш. Чудовищните и бавно подвижни Мобили имаха жизнен процес, твърде различен от обема на вложеното количество хранителни вещества. Процесите на растежа и прекратяване на живота бяха с такава продължителност, че съвсем скоро щяха да унищожат напълно Втората реколта. Щеше да се наруши балансът на цялата Градина. Нямаше въобще да има производство на Лууш. И Втората, и Третата реколта бяха обречени на измиране.
Тъй като Втората реколта стана недостатъчна, енергийните нужди на Мобилите се изостриха. Много често два различни Мобила търсеха да поемат храна от едно и също растение на Втората реколта. Това доведе до Конфликт, а резултатът бе физическата борба между два и повече тромави Мобила.
Някой наблюдаваше тези борби, отначало смаян от проблема, а после с голям интерес. Колкото по-настървени ставаха борбите, толкова повече Лууш излъчваха Мобилите! Не в огромни количества, но с по-висока степен на чистота.
Той веднага подложи теорията на изпитание. Той премести друга част от Първата реколта от водната среда та Градината, промени я за газови условия на развитие, но с една забележителна разлика. Новият Мобил щеше да бъде някак по-малък, но изискваше поемането на други Мобили за храна. Това би разрешило проблема за свръхпопулацията на Мобилите и щеше да създаде добри количества от използваем Лууш по време на всяка битка плюс премията, ако новият клас Мобили завършеше жизнения процес на другия. Някой щеше да може да пренася Някъде достатъчни количества от напълно чист Лууш.
По този начин се появи Законът на Главния катализатор. Конфликтът между въглеродно-кислородните циклични съединения произведе плътна еманация на Лууш. Бе съвсем просто.
Доволен, че е открил формулата, Някой подготви Четвъртата реколта. Известно му бе, че Мобилите от Третата реколта бяха твърде големи, а жизненият им процес много продължителен, за да бъде напълно практичен. Ако бъдат отгледани в голямо количество, ще трябва да се разшири и удължи Градината. Нямаше пространство за отглеждането на такива масивни единични посеви и на пропорционалното количество листна Втора реколта за поддържането им. Също, той правилно разсъди, че по-бързата и увеличена подвижност би разширила фактора Конфликт и в резултат би се увеличила производителността на Лууш.
Само с едно просто движение Някой прекрати жизнения процес на всички движещи се с грохот Мобили от Третата реколта. Връщайки се към Първата реколта във водна среда, той ги модифицира и увеличи до огромен брой форми и размери, даде им сложна многоклетъчна структура с голяма променливост. Той вложи в тях модела на равновесието. Имаше и такива, които поглъщаха въглеродно-кислородни части от Втората реколта (предимно неподвижни) като източник на енергия. Имаше други, крайно променливи, които изискваха като енергия поемането на други променливи Модифицирани посеви от Първата реколта
Затвореният кръг действаше съвсем задоволително. Стационарните модификации от Втората реколта разцъфтяваха във водна среда. Дребни, високоактивни воднодишащи Мобили поемаха хранителни вещества, “изяждаха” модификацията на Втората реколта. По-едри и/или други активни Мобили консумираха енергия от по-дребните “тревоядни”. Когато някой Мобил израстваше твърде едър и бавен, той ставаше лесна плячка за по-дребните Мобили, които го атакуваха по различни начини. Химическата утайка от тези поглъщащи действия се установяваше на дъното на течната среда и по този начин предоставяше нови хранителни вещества за Неподвижните (Модификация на Втората реколта), затварящи цикъла. Резултатът бе стабилен поток от Лууш - от прекратяването на живота на Неподвижните, от интензивния сблъсък между Мобилите с цел да се предпазят от поглъщане и накрая от мигновеното прекратяване на жизнения процес на тези Мобили, като неминуем продукт на такива конфликти.
Обръщайки се към друга част от Градината - газовата среда с гъста смесена основа - Някой приложи същата технология с по-съвременни подобрения. Той добави голямо разнообразие от Неподвижни (оригинална Втора реколта), за да предостави необходимата и различна храна за новите Мобили, които щеше да създаде. Докато в другата област на Градината Той направи такива Мобили като взаимодействие на две същества, онези, които поемаха и извличаха енергия от Неподвижните на Втората реколта, и онези, които изискваха други Мобили за изхранване. Той създаде буквално хиляди от оригиналните видове - малки, големи, - макар че нито едно не бе по-голямо от Мобилите на Третата реколта - и наивно даде на всяко някакъв повод за конфликт. Те приеха формата на тела, неуловима скорост, измамно и/или предпазно покритие и цветно излъчване, вълново движение, специализирани осезатели и детектори, уникални стърчащи втвърдявания за бодене, сграбчване и късане по време на конфликтните периоди, с резултатно увеличение на еманацията на Лууш.
Като страничен експеримент Някой проектира и създаде една форма на Мобил, която бе слаба и неефективна според стандартите на другите Мобили от Четвъртата реколта. Въпреки това този експериментален Мобил имаше две специални преимущества. Той имаше способността да поглъща и приема енергия както от Неподвижните, така и от други Мобили. Второ - Някой избута на преден план една Част от Себе си - не бе известен или на разположение друг източник на такава Субстанция, която да действа като интензивен, непреодолим стимул за активност. Следвайки Закона на Привличането, Някой разбра, че такава смес щеше да създаде точно у тези Мобилни същества нарастваща променливост. Тя винаги ще се опитва да задоволи привличането, което тази крехка прашинка от Него предизвиква, търсейки обединение с необятното Цяло. Така нагонът за задоволяване на енергийните потребности чрез поглъщане не би било единствената мотивираща сила. Нещо по-важно, нуждите и насилието, създадени от Частта на Някого, не биха могли да бъдат поместени в Градината. По този начин необходимостта от движение винаги ще присъства и конфликтът между тази необходимост и нуждата от преместване на енергията биха били постоянни може би един непрекъснат излъчвател на висококачествен Лууш, ако той оцелее.
Четвъртата реколта надхвърли всички очаквания на Някой. Стана очевидно, че един плътен, полезен поток от Лууш се произвеждаше в Градината. Уравновесеното действие на “живота”, перфектно ръководен от Фактора Конфликт, произвеждаше безкрайно количество Лууш, както и равномерното му допълване от постоянното прекратяване на жизнения цикъл на всички видове Мобили и Неподвижни. За да се поддържа производителност, Някой постави Специални колектори, за да помогне на жътвата. Той построи Канали, за да транспортира суровия Лууш от Градината до Някъде. Някъде повече не зависеше принципно от “дивото състояние” като основен източник на Лууш. Градината на Някой бе сложила край на това.
С преуспяването на Градината и производството на Лууш чрез методи за култивация Други започнаха да проектират и строят свои Градини. Това бе в съответствие със Закона за Търсенето и Предлагането (Вакуумът е нестабилно състояние), тъй като количествата Лууш от Градината на Някой само частично посрещаха потребностите на Някъде. Събиратели от името на Другите наистина влязоха в Градината на Някой, за да се възползват от онези малки еманации на Лууш, незабелязани или игнорирани от Събирателите на Някой.
Някой, след като бе завършил работата си, се върна в Някъде и се зае с други неща. Производството на Лууш остана на постоянно ниво под ръководството на Събирателите. Единствените промени бяха по поръчка на самия Някой. Под ръководството на Някой Събирателите периодично прибираха части от Четвъртата реколта. Това бе правено, за да се подсигурят адекватни химикали, радиация и други хранителни вещества за по-младите, сега появяващи се посеви. Втората цел бе да се предоставят извънредни количества от Лууш, създавани чрез такова прибиране на реколтата.
За да приберат тази реколта, Събирателите предизвикваха бури от турбулентни течения и бъркотия, и двете в газова обвивка и в по-твърди химически съединения, които бяха основата на самата Градина. Тези катаклизми довеждаха до прекратяване на жизнения процес на милиардите от Четвъртата реколта, тъй като те биваха смазвани под търкалящата се основна структура или задушавани под търкалящата се основна структура или задушавани под вълните от развихрена водна среда на Градината. (При по-особен проект Четвъртата реколта можеше и да не поддържа въглеродно-кислородния цикъл, обградена от течна среда.)
По този начин моделът на “Живот” на Градината би могъл да отиде напълно във вечността, ако не бяха любознателността и възприемчивостта на Някой. Понякога той взимаше мостри Лууш от своята Градина, за да ги изследва. Нямаше причина да го прави, освен факта, че Някой поддържаше у себе си парченце непресъхващ интерес към своя проект.
При един такъв анализ на мостра от Лууш Някой случайно изследва еманациите и вече щеше да го връща в Резервоара, когато осъзна Разликата. Бе твърде нищожна, и все пак съществуваше.
Интересът му се възвърна мигновено, той погледна отново. Деликатно вплетен с по-обикновени еманации на Лууш, той откри крехък фрагмент от пречистен и дестилиран Лууш. Това просто бе невъзможно. Пречистен и дестилиран Лууш се получаваше само след като “дивият” Лууш бе преработван многократно. Луушът от Градината на Някой изискваше същата обработка, преди да се употреби.
И все пак го имаше - така фино сортиран според рафинираните си излъчвания, че той не би се върнал обрано към взаимодействие със суровите субстанции. Някой препотвърди изследванията си. В Градината му съществуваше фактор, който той не познаваше.
Някой бързо напусна Някъде и се върна в своята Градина. Външно всичко изглеждаше същото. Триизмерните основни газови области на Градината бяха безкраен килим от зелени отражения на развиващата се Втора реколта. Модифицираната Първа реколта във водната среда беше в перфектно взаимодействие със Закона за Действието и Противодействието (Разделяне на Причина и Ефект). Някой усети незабавно, че разликата - източникът на дестилиран Лууш - не бе нито сред Първата, нито сред Втората реколта.
Той откри първия си мигновен допир с еманация на дестилиран Лууш в една от частиците на Четвъртата реколта (която вече се бе филтрирала през насажденията на Втората реколта). Искрата пламна по време на необикновено действие на тази частица от Четвъртата реколта. Само това не би могло да създаде дестилиран Лууш, знаеше Някой, и той продължи да търси източника по-надълбоко.
Точно в този момент той разкри Разликата. Частицата от Четвъртата реколта не участваше в Конфликт над останка от поглъщането на по-слаба частица от Четвъртата реколта, нито пък за вкусна папрат от близкостоящ ствол от Втората реколта. Също и за да се предпази от прекратяване на живота и поглъщане от други борещи се частици от Четвъртата реколта.
Тя бе в Конфликт, за да предпази и спаси от прекъсване на живота на три от своите новопоявили се създания, скрити под една огромна частица от Втората реколта, чакащи да излязат. Нямаше съмнение. Това бе действието, произвеждащо искрите от дестилиран Лууш.
С това заключение Някой изследва действията на други частици от Четвъртата реколта в Градината. Той откри подобни искри, когато други частици от Четвъртата реколта се захванаха със същото действие в защита на техните “Малки”. Макар все още да имаше несъответствие. Сборът от всички тези светкавици от дестилиран Лууш от всичките тези действия от настоящите частици на Четвъртата реколта не би достигнал и половината количество, което бе открил в мострата от Резервоара. Очевидно присъстваше друг фактор.
Той систематично се разхождаше из Градината, разширявайки възприятието си до всички области. Почти мигновено той откри източника. Висококачествен дестилиран Лууш се излъчваше от една отделна секция на Градината. Той бързо се насочи към точката. Ето го - експериментален Модифициран посев от Четвърто поколение, един от онези, които съдържаха Част от него в своя функционален модел. Той стоеше сам под листната горна част на огромната частица от Втората реколта. Не бе “гладен”. Не бе в Конфликт с друга частица от Четвъртата реколта. Не действаше в защита на “малките си”. Тогава защо излъчваше дестилиран Лууш в такова огромно количество?
Някой се приближи. Възприятието му влезе в Модифицирания посев от Четвърто поколение и той разбра. Посевът бе самотен! Това бе ефектът, който произвеждаше дестилиран Лууш.
Щом се дръпна назад, Някой забеляза друго необикновено несъответствие. Модифицираният посев от Четвъртата реколта бе разбрал за Неговото присъствие. Той бе припаднал и се тресеше в странни конвулсии върху твърдата основа. От два излъчващо-сетивни отвора бликаше чиста вода. С това дестилираният Лууш стана дори по-очебиен.
И тогава Някой откри своята известна ДЛП формула, която и днес действа в Градината.
Краят на приказката е добре известен. Някой включи фундаменталното в своята формула: “…Създаването на чист, дестилиран Лууш се получава от частите, наречени Тип 4М, обединени от въздействието незадоволеност, не само ако тези модели се активират до вибрационно ниво извън границите на сетивата за околната среда. Колкото е по-интензивен споменатият модел, толкова е по-висока производителността на дестилирания Лууш…”
За да се вкара в действие формулата, Някой проектира тънки промени в Градината си, всяка от тях е позната на историците. Разделянето на всички частици от Реколтите на две Половини (за да се предизвика самота, тъй като те търсят обединението) и стимулирането на превъзходството на Тип 4М, частиците са две от най-забележителните подобрения.
И както се вижда сега, Градината е привлекателен спектакъл на ефективността. Събирателите отдавна са станали Майстори в Изкуството на ДЛП формулата. Частиците Тип 4М доминират и са се разпространили из цялата Градина, с изключение на по-дълбоките части на водната среда. Те са главните производители на дестилирания Лууш.
По пътя на експериментаторството Събирателите развиха цялостна технология с комплект инструменти за събиране на реколтата от Лууш от посевите Тип 4М. Най-обикновеният бе наречен любов, приятелство, семейство, завист, омраза, болка, вина, болест, гордост, амбиция, собственост, притежание, светиня, - и в най-широк смисъл - нации, провинциализъм, войни, религия, машини, свобода, промишленост, търговия - за да изброим съвсем малко от тях. Производството на Лууш е по-високо откогато и да било
Робьрт Монро
|
Re: copy-paste [re: ngs]
