Слушайки албума на части (защото много ми идва да го изтърпя наведнъж) за 3-ти път, се двоумях дали да му дам оценка 1 или 2...Дадох му 2 само заради Isaac - в която има освен авангардизъм и нещо по-важно за мен - има поне малко Madonna. В Push има много Madonna и тя също допринесе за по-високата оценка. Останалото са ... измъчени опити за авангардизъм, напипване на нещо в тъмното, само дето резултатът е безформена, лепкава и миризлива смес от звуци, прекалено много звуци, които са направили албума да звучи евтин и в повечето случаи неслушаем.Така се случва често, когато пипаш в тъмното, без да виждаш, между другото.
Това, което е достойно за уважение е, че тя продължава да се опитва да покори нови територии и човек остава с впечатлението, че никога не е доволна от самата себе си. Проблемът е, както каза nik в един друг пост, че тя май най-после трябва да признае че е на почти 50, и да се придържа към добрия тон, i.e. стария и изпитан саунд, който несъмнено се разпознава като Madonna. В петък бях на рожден ден, където побързах да пусна албума на останалите, като е толкова свежарски и диско, поне да освежи купона, че нещо не вървеше добре...Резултатът беше плачевен: никой не позна, че става дума за Madonna, след 2 песни лично рожденичката дойде при мен и дискретно ме помоли да "спра това нещо..."...Това нещо...

Само за информация - рожденичката харесва Madonna много...Ама много.


Тъй като Madonna този път ме разочарова много с безцелните си лутания, аз смятам да послушам сега новия на Depeche Mode - 100% разпознаваемо, 200% качествено, 300% удоволствие. Нищо не се е променило от Ultra насам, но когато се казва Depeche Mode хората имат някаква идея как трябва да звучи и като са го харесали, не могат да му се наситят.Същото е с Madonnа, и смело мога да кажа, че това не е нейното звучене. Не ми харесва, няма да си го купя и няма да го препоръчвам.