Тезата ви за активния гражданин е повече теоретична, отколкото реалност. За гражданите не съществува възможност да изберат някой друг, освен тези които предварително са подбрани. Така е конструирана държава. Дори и да има някой достоен кандидат, той няма как да пробие, защото системата е така създадена, че да му пречи, толерирайки старите муцуни.
Освен това българския гражданин не е апатичен. До момента той все пак се е явил на 11 (единадесет) различни гласувания. На всички тях са гласували повече от половината граждани. Правени са различни избори - практически са избирани всички едни, които уж са предлагали нещо различно. Но като цяло политиката е една и съща - празни приказки и залъгване на обществото, за да се спечели време за гарантиране на печалбите на собствения интерес.
Мисля, че е възможно едно масово негласуване да повлияе на политическия елит в посока на неговата промяна - като хора, или като политика.
В Сърбия подобен шамар бе нанесен на политиците още 1-2 години след свалянето на Милошевич. Изборите за президент бяха провалени поради липса на гласували. И макар и това да не е единствената причина, но сръбското правителство в момента осъщетвява много по-отговорна политика от българското. Вижте им приватизацията, структурните реформи и борбата с престъпността.
Негласуването също е вид гласуване и не трябва на него да се гледа като на нещо лошо, само защото политиците ни набиват това в главата, понеже им е изгодно да гласуваме, можейки да избираме само тях.