Светът, в който живеем, е такъв, какъвто ние го създаваме. Определяме правилата, чертаем сами пътя, по който ще поемем и отново ние сме тези, на които се пада нелеката задача да изберем спътника си. За да успеем в решаването на "кръстословицата", трябва да знаем отговорите й. А те са безброй. Едни ще я решат по един, а други - по друг път. Някои ще изберат по-трудния, някои - по-лесния. Но ще има и такива, които не ще стигнат до края й. Правила, решения, успех, край - сетихте ли се? Какво е животът, градивният елемент на света? Игра е разбира се. Игра без край, с играещи и изиграни, със спечелили и загубили.. А светът? Дали ще го наречем кръстословица или игра е без значение. Участници винаги ще има. Едните ще играят по правилата, а другите ще се осланят на измамата и подлостта. Но къде е мястото на Любовта в тази игра - кръстословица, наречена живот? Там някъде с определение: Твори, живей без самозванство, но тъй че обкръжен с ..........(какво) да чувстваш цялото пространство, да чуеш бъдния му зов. Но дали всеки разбира с КАКВО трябва да е обкръжен? Аз разбирам. Дано разбирам... А ти? Пожелавам ти, мили участнико, да откриеш какво липсва около теб и от какво имаш нужда, за да бъдеш щастлив и да чуеш онзи зов, извиращ дълбоко от сърцето ти и да му отвърнеш. Защото ще ти трябва много сила и вяра, за да го сториш. Успех ти желая! А светът? Той си остава една кръстословица (но не сканди), която всеки решава по различен начин.Ако не беше така всичко щеше да е еднакво, еднообразно и скучно. Светът се развива, а с това отговорите се множат. Приятно решаване!