Мъдри прказки говориш, ама те стават на пух и прах, когато се сблъскат с практиката. Разминаването си е генетично заложено в хората. ОК, хубаво би било всеки да може още от раз да развие интуиция за тези неща. Ами ако характерът ти е такъв, че не го умееш? Да даваш залп след залп и после да коригираш мерника. Аз поне не разполагам с неограничени запаси от този вид енергия. И защо любовта ми трябва да зависи от уцелването на проклетия Точен момент? Това ми прилича на правилно попълване на митническа декларация. Не могат ли хората просто да се обичат, без да се налага непрекъснато да си чуруликат разни заклинания? От един момент нататък те нищо не означават. Не е ли по-хубаво да усещаш нещо, отколкото да го назоваваш? Имаше една реплика от филма "Беоулф" : "Не е важното да си добър, важното е да си добър, когато трябва"