Мога надълго и нашироко да ти разяснявам защо и как, но ето ти го само (и - достатъчно) с твои думи: - "На въпроса ти кой съм: Обикновен човек, който се е научил да различава правилното от неправилното и да защитава принципите, в които вярва" - "Просто защото осъзнаваме превъзходството си пред останалите "лигльовци" и не се нуждаем от признание" - "Приходите ми, макар и скромни, напълно задоволяват моите и на родителите ми разходи, без да търпим лишения" И какво излиза - ти, бидейки "джентълмен", определяш останалите като "лигльовци"? И това, явно, е принцип, в който вярваш? Пък и на 26г. да живееш със "скромни приходи", при мама и тате, при положение, че ти - истинският мъж, не-лигльото, си такъв, който само действа, без да се хвали с постижения и успехи? Е какви са тези постижения и успехи, за да можеш да кажеш: НИЕ НЕ ОБИЧАМЕ ДА СЕ ХВАЛИМ? Като как се самонареждаш до тези, които имат с какво? А те, как биха те определили*? А, "не-лигльо"? Като гледам, единственото ти постижение е, че една сутрин си потъркал очички и си казал: "От днес СЪМ ИСТИНСКИ МЪЖ, джентълмен! Пък! Подшмрък!" Има някаква възможност да си "мен", но "джентъл" - абсолютно никаква. И ако обичаш, не реферирай към мен, защото не аз бях този, гдето се изтъпани насред село с чупка в кръста и високогласна претенция. ~*~ _______________________ * Барабар Петко с мъжете е едно добро определение.