Да, случи ми се да прекарам една седмица в Лондон. Там няма толкова джентълмени и лейдита, колкото ЕСТЕСТВЕНИ хора. И никъде я няма тая нелепа война между половете, каквато се води по нашите балкански ширини. Когато там спреш поглед върху някой или пък се засечете ей така в движение, от другата страна или ти се усмихват или пък директно те питат "С какво мога да Ви помогна?", "Имате ли някакъв проблем?". Този въпрос у нас се задава само във фирмените магазини. Щото инструкцията е такава.... Кой тука ти демонстрира превъзходството си бе, лейди Мюриел? Българинът и българката се разминават като айсберги, а ако пък нещо се случи, тогава спират да ти гледат сеира. Щото това ни е криворазбраната BG гордост. Сакън някой да ни я пипне! Просто това сме ние хората, които населяваме страната на потурките, киселото мляко и Стоичков. И това което наричаш "нежност и внимание", по другите места не се нарича дори "добро възпитание" ами се попива директно от въздуха. Да, случи ми се на няколко пъти мъже /?!/ да задържат от 5-6 метра разстояние, с портиерска усмивка, някоя автоматична или въртяща се врата, към която съм се насочил. Един вид морална отговорност, която поемат към човека който минава след тях. Да не го стреснат като му я пуснат внезапно. И това е само един пример. Всеки гледа да не осакати по някакъв начин личното ти пространство - било с някакви децибели, миризми, невнимание, недоразбиране и т.н. И знаеш ли как? Като се ГРИЖИ в някаква степен за теб. Представям си в България това поведение как би се изтълкувало... Та такива ми ти работи. Въпросът за джентълменството не би трябвало да е полов. Но в България на него уви се гледа като на ПОЛОВО ПОВЕДЕНИЕ. И по презумпция се поставя в графа "свалячи".