И мен ме е боляло и все още боли, когато си спомням. Още по-ужасно е, когато грешката е изцяло моя. Загубих момче, което винаги е било нежно и добро с мен, момче, което наистина обичах. И сега спомените изплуват при всяка мисъл, боли ме когато знам, че все още ме обича ..... Но понякога е обич да си тръгнеш, от хората с които си живял, защото знаеш, че без тебе, ще имат може би по-жастливи дни. Погледни напред, изстрадай спомена и всичко ще дойде на мястото си. Ако няма връщане назад, погледни в бъдещето, а ако не всичко е загубено потърси го и ако някога наистина е бил твой той ще се върне при теб, ако ли не ти никога не си го имала...