Интересно, дали очакваш опрощение - като след изповед? Или разрешение да не се чувстваш ... виновна, някак, или смутено-гузна след като мине весело-приятната част. Струва ли ми се, или ти е самотно? И май малко те е страх - за този, специалния човек в живота ти, който не ти вярва? Иначе, да всички го правим - по-често или не толкова, но не ни и занимава така. Май. Защото е много вероятно това да си е някаква си частна истина. Както и да е. Стискам палци да ти повярват - тези, на които държиш.