Любовта е чувство от, на и за силни хора (другото е обичкане, хленчене плачкане, пличкане и подпличкосване - не казвам, че не може да има израстване/деградиране от едната в другата група, но това са неактуални спрямо текущия клубен социум теми). И да споделяш възторга си от Нея не е като споделяш Нея, и съвсем вече не е като да се вслушваш в отзвука Й - това не е ехо. Който има уши - чува, който е обичал - разбира. А другите .. Та за какво се тъй широко в думи разливам - Н'екъв си змей си чукал сладко новата змеица, ма пътьом опърлил на бика мъденцата, он реве, кравите хлипат, Койот си в мрака злобно вие .. Змейот ся тръшка и обидено отпръцква към хоризонта. Нефелни колежанки траур бродират и по него си бисер сълзят, крещайки леле! ЛЕЛЕ!! та чак МАЛЕ!!! Рева и аз, реви и ти, Бероне! Абе пич, зюмбюл ли си, новагодин ли си, лале ли си .. ;))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) ~*~ P.S. А - и още нещо - Крясъкът е повече рожба на Неистовост, нежели Любовно откровение.