Ще чакам да се върнеш дълго ,дълго след нашата мечта далече вгледана и много пъти с чувство ,че сме лъгали ще се прибирам в къщи разтреперена. А спомен нещастлив ще ми говори, че всяка обич избледнява в чакане, че има край-сърцето ще затвори вратите си ,изтръпнали от чакане. То ще забрави колко те е викало и че за теб изгрявали са дните му и чак тогава може би обикнал го ще зазовеш навярно пред вратите му......