Здравейте всички, ето ме и мен вечно готова да си пъхна носа, където не ми е работата. ))) Чета ви и си мисля...кой прав, кой крив...,а после си казвам:"Коя си пък ти, че да съдиш...и все пак можеш да си кажеш мнението, те са си наши хора, няма да те ухапят!" ))) Та тъй, моята мисъл е... сучвало ли ви се е понякога, сами да не си позволявате влюбване просто, защото си мислите:"И тази връзка ще е за 2 месеца!" Е не знам на вас, но на мен - да! И то не веднъж... и може би съм сгрешила,а може би не! А дали няма да сгреша точно, когато си кажа :" Ето това е! Давай!" И какво е всъщност любовта??? И може ли някой да й даде лице? Да я опише такава една омърсено универсална?! Аз не! Може би тя придобива лицето на този, когото обичаш? За мен е така, но така ли е за всички? И прав ли е нашият скъп приятел MAGNUS, че тя не съществува вечно? Искам ми се да греши, но май му вярвам... Е и не е ли ужасно, че един ден всичко свършва? И то свършва зле! И какъв е тогава смисълът изобщо да започва... защо трябва да обичаш някого, когато знаеш, че след време ще ти е безразличен?! Ами това е... нямам какво да кажа повече... AGY, GORO, MAGNUS: целувам ми и чао