В една хармонична връзка по принцип не се достига до изневяра - едва ли някой от двамата има нужда от нея. Но когато единият прескача "отвъд" границите на тихомълком договореното поле, значи нещо във връзката сериозно куца. Възможно е това дори да не е сексът. Възможно е причините да са от емоционален порядък, възможно е единият да е престанал да утвърждава другия или да е престанал да съблазнява - нещо което непрекъснато се налага. Възможно е да има и психологическа несъвместимост. В такива случаи бой през пръстите или рязане на глава не оправя нещата - нито връща засегнатото честолюбие, нито лекува усещането за предателство или пък изтрива разочарованието. Най-добре е човек да не се прави на борсук, ами да опита да разбере причината, която вероятно се е появила подобно на болестен симптом доста време преди изневярата. Може би така изневерилият отчаяно е искал да обърне внимание върху себе си и че нещата отдавна не са в ред. Ако причината е поправима, нещата могат да се преболедуват, ако не е - ех, мъка, мъка, мъка!... В случая изобщо не споменавам за отворените връзки или бракове, тъй като разбирам, че не става дума за това.