Просто нищо възвишено не би могло да има според мен в нещо, в което са впрегнати като домашни воловци и петте сетива, а разумът е заточен в Сибир. Нали именно в един момент сетивата се засищат и заточеникът се завръща тайно, разпространявайки смут и ерес из цялата Монархия на моментното любовно чувство, тровейки емоцията. Сори за песимизма. Вечна любов няма. Точно защото сетивата, като петима дебелаци в ресторант, се наяждат, напиват и отпадат като насмукани до краен предел кърлежи. И остава някакъв сурогат. Навик, с други думи. Ето това съм имал предвид, като съм се изказвал. А каква е тази любов за ограничено време? Това е по-скоро любовчица. Аз ерзаци не обичам. Иначе... изглеждаш оптимист. Желая ти щастие и ти благодаря за мнението. Дерзай, и дано правото, истината и Силата са на твоя страна!