Любовта е като сезоните, идва и си отива. Дали има такава любов, която остава завинаги в човека ? Дали любовта не е една илюзия ?! А животът не е ли една илюзия или шеговита игра с нищожния човек ?! Но като че ли най-краткотрайна е любовта на тези, които обичат най-силно. По вина на единия или на другия скоро идва раздялата. Но ние хората, защото сме несъвършенни и грешни, затова допускаме грешки в живота. Първо сами си го създаваме това страдание – любовта. После пак сами си го разбиваме. Любовта е една изменчива, непостоянна залъгалка, както изменчиво и непостоянно е времето. Промените в любовта и природата са синхронни ! Но без тази непостоянна любов и променящият се по дух и материя природа, животът ни би заприличал на тъпа, еднообразна идиотщина …