Любовта винаги е нова, винаги…Няма значение дали обичаме веднъж или 10 пъти в живота си, защото винаги се оказваме в непозната ситуация, където главните герои не са едни и същи (кримки)… като изключим себе си - ние сме си вечното присъствие в нашия филм… което си е много хубаво нещо не мислите ли?! Любовта може да ни отведе в АДА или в РАЯ или където си поиска, но винаги ни води някъде, стига да ни се пътува и да сме отворени към нови преживявания и емоции … но ако не сме и тя не може да ни помогне колкото и да и се иска … Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим – ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете, най-вкусните при това … Всеки знае сам за себе си по-добре от всеки друг … Няма нужда да убеждавам някой в нещо, което той сам трябва да повярва … знам че и на вас не ви е лесно понякога да повярвате, че любовта е някъде около нас, но когато дойде не я гонете …