тук съм сега съм тук разбираш ли? след месец-два ще съм далече изпий я тази тъжна и студена, разделяща ни будеща ни и тревожеща мъгла... аз до теб наяве искам да приседна. тази нощ за мене бе прозрачна някой се наведе в нощта и целуна устните ми, и с целувката изпи съня... От гърдите ми изтръгна разума, знанието, че в сънят си сме обичани, и закриляни, и с години по-млади от сега... Искаше ми се да кажа нещо, но гласът по възглавницата се разпръсна и оставил там следа някак заприлича на сметана със една ягода - червена и последна. обичам те