Ела, не се плаши, че там ни стегнаха във брачната халка, добронамерено без да ни питат. Ела, не се плаши. Халките са за другите. И със любов и без. Ела със любовта си, ела при любовта ми, които не се нуждаят от пръстени, за да са живи. Ела. "За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм, за думите, понякога спестени, за ласките, които не спести, за силата, която вля у мене, когато беше най-безсилна ти, за туй, че бе на мое име кръстен и твоят лош, и твоят хубав час, на твоя малък пръст наместо пръстен горещите си устни слагам аз." (В. Х. )