Какво става с теб? В петък прочетох нещо много даскалски назидателно, което, честно казано, ме шокира. Помолих те да потвърдиш, вярно ли е и ти ли си авторът, но в събота след обед не намерих нито посланието си, нито отговора ти. Макар и недиректно прочетох нещо в една от темите ми /петъчно-нощната/, което донякъде ме успокои и ми даде отговор. Някой ме укорява и ме кара да се стягам, да си опичам акъла, едва ли не размахвайки поучително пръст. Минал съм я тази възраст на вслушване в съвети - би следвало да е ясно от писанията ми. Много ясно си давам сметка за рисковете от интимността в публичното пространство - човек може да стане смешен или да започнат да го водят за носа. О кей, аз съм си опекъл акъла отдавна с цената и на печалби, и на загуби. Така че, знам какво е да печеля, знам и какво е да изгубя. Последното не е болка за умиране. Ясно е обаче и това, че наоколо е пълно с гавраджии. Интересува ме единствено, дали и ти си сред тях. Знаеш ли, долавям, че момичетата и момчетата, които надничат често в любовния клуб, са преболедували тежко това чувство и въпреки позите, демонстрациите на иронично учудване, снизхождение и непукизъм, биха дали много, за да са на наше място /ако отношенията са реални./ Но не смеят да завържат по-дълбоки връзки само от страх. Не че нас ни е страх, но може би знаем по-добре цената на чувствата. Вярно от онова уж твое писание бе едно: че човек само от приказки не може да се влюби истински. Чувствата са физични - глас, топлина, допир, поглед, излъчване, целувка... В тази физична среща се състои и истинският риск. Нямаш представа /професионално ти го казвам/ колко много хора се боят от живота на телата си и се залъгват, че душевният им живот е нещо различно и много, много по-възвишено. Ако беше така, нямаше да надникват съвсем воайорски в клуба - плашат се от нещо повече. Само така се обяснява невероятната агресивност от последната седмица. Сега аз искам да стигна до край и да разбера каква е истинската Мирес, а и ти какъв е истинският НОВАГОДИН. Ако и ти го мислиш, нямаме друг избор освен тоя, всеки да се изправи очи в очи пред несъвършената реалност на другия. Само така ще разберем струва ли си да продължаваме. Доста народ вече се отнася къде злобничко, къде цинично, къде иронично към нас. Явно вариантът с имейлите не работи. В четвъртък, тъй като във вторник и сряда ще отсъствам със сигурност, ще ти оставя един телефон, на който да се обадиш вечерта. Прегледай рубриката до 16-17 ч.,за да можем да уговорим нещо за петък. И ако не си истинската Мирес или имаш нещо против, ми го кажи. Ще си останем добри словесни приятели в говорилнята и толкова... Целувам те по вратлето.