Защо не можем като птиците да сме щастливи всяко лято? Угасва блясъкът в зениците като звезда сред мътно блато... И срава тъй, че под чадърите на привлекателни омрази жадуваме за милосърдие, което любовта да пази. Това е една стара песен. Кутията на Пандора съдържа страховете ни. Дали си струва, докъде ще стигнем, дали човекът е истински,дали... Какво правя в такъв случай: Приготвям се да сбъркам... и си отдъхвам:слава богу, всичко беше фалш... Късмет, ако е така - лесно минава и се забравя! Дано не срещна Истинският!