Хич няма да го увъртам. Точно тебе имах предвид в изцепката, че се влюбвам. Разбирам притеснението ти, то е съвсем нормално - ненормално щеше да бъде да го няма. Наясно съм /пак се изцепвам, май!/ и с опасенията ти. Това говори, че нашият диалог се развива през призмата на вълнението. Лично на мен ми е страшно интересно и чакам обажданията ти с нетърпение. Дори и с цената на сътресения и понякога на разочарования, си струва човек да поеме риска с чувствата. Иначе заприличваме на голи, буренясали ниви. Целият ни живот е риск. Нормално е понякога и да губим. Още повече че разочарованията, с които ми се заканваш така люто, са все още в реалиите на някакво двусмислие, което трябва да се провери, за да разберем истината. Иначе винаги остава въздишката: "Еххххх, какво ли щеше да стане, ако бяхме опитали!?" А тя е тъжна, защото говори за нещо несъстояло се... Така че нека срамежливо си признаем: огънят си тлее, остава да го раздухаме, да направим пожар и да изгорим ако не всичко наоколо, то поне плевелите. /Виждаш ли какъв съм пироман?/. Засега с голямо удоволствие те погалвам, макар и от разстояние, по очите и ги целувам. ЕЕЕЕХ, ТОВА РАЗСТОЯНИЕ! П.П. А по очите обичат да ги галят носорозите. Без майтап - колкото и невероятно да ти изглежда! П.П. It's not truth - about Becouse, ONLY your love is my love.