|
Нашето съзнание е толкова бескрайно и необхватно. Нашите мисли никога не излизат на бял свят такива, каквито са в действителност.... Грешката е в нас! Просто трябва да се съсредоточим, да разгърнем своята фантазия и творчество, да се промъкнем до най- зловещите части на съзнанието си. Мисловно да извършим онова, което никога не бихме направили, за да се почувстваме свободни: без страхове, без трудности, без задни мисли. Нека поне за мик да си позволим негативната светлна скрита в нас да излезе пред всички.
Когато на небето няма звезди, когато черните облаци скрият луната и пороен дъжд залее света се случват странни неща. Разтърсващият шум от гръмотевиците и ужасяващите светкавици, който разкъсват небето са сред нещата които винаги са ме привличали и които ме изпълват с неуписуемо спокойствие. Това е един странен разказ за мен. В него ще разказвам за реални хора и нереални случки, за необикновените неща от моето съзнание, за онова, което никога не бих казала (но може би бих направила). Всъщност това е разказ за мооето подсъзнание, в което всичко е коренно различно от начина, по който се проявява извън него или по- точно - разказ за моето опорочено съзнание. Всеки път, когато реша да мисла по този начин в главата ми изплува думата "К Р Ъ В" Може би при повечето хора е така, защото аз лично смятам, че кръвта се свързва с инстинкта за самосъхранение, с борбата за оцеляване. Един фактор заложен дълбоко в нас, инстинкт, от който никой не може да избяга. При, мен обаче нещата стоят малко по- различно
................
Е за момент си представям Мъж. Може би мъжът,който обичам, не съм сигурна. Той е до мен. Усештам тялото му, неговото докосване, ударите на сърцете му. Но искам да усетя кръвта му. Забивам нож в гърдите му. Той целият е облян в кръв. Нежно изваждам ножа и го прокарвам по устните си. Всякаш се е нагорещил и е толкова вкусен. Кръвта по тялото му се разлива. Сега мога да пия колкото искам. Отново поглеждам към ножа, вземам го и повторно го забивам. Завъртам го съвсем леко, защото искам да чуя звукът, който ще издадат разкъсаните му вътрешности. Звъчи като симфония. Кръвта ме е оплискала. Поглеждам се в огледалото. Червените капки по тялото ми са точно като роса по тревата. Толкова е възбуждащо. Сега вече усещам онова трудно достижимо и неописуемо чувство. Не за победа, нито пък за оцеляване. Не искам да го напиша, но трябва: чувствам се напълно задоволена. Докосвам се до недостъпни зони от човешкото съществуване.
Навън още вали, в стаята е мрачно и студено. Сега ще се стопля от неговата кръв, а когато тя изстине ще я оближа от тялото му, така както е ягодов сладолед. Вече съм щастлива, но не защото го убих, а защото доказах на себе си, че любовта ми наистина граничи с омраза, че нежното докосване доставя същото удоволствие както и разкъсаната плът. Сега лягам до него и заспивам. Какво ли ще сънувам? А какво ли ще сънува той? Сега спя и санувам себе си, но не такава, каквато искам да бъда... По дяволите, сънувам, че той е жив! Не, неискам да е така. Събудих се от една светкаваица, която освети цялата стая. Поглеждам трупът му, който лежи до мен. Сега е само мой. Навън неспира да вали, а какпките сякаш искат да влязат през стъклото. Небето непрекъснато се разкъсва. Виждат се само облаци. Толкова е спокойно и приятно. Ставам, отварям прозореца и поглеждам надолу. Високо е и всичко, което виждам е само тъмнина. Навсякъде, навсякъде, навсякъде!!! Това ме побърква. Отново изпитвам неописуемата нужда да забия ножа само още веднж. Вземам го. По него има капчици засъхнала кръв. Сега мога да бъда такава, каквато искам. А аз искам да бъда вечна. Може би в някой друг свят, не знам. Забивам ножа за пореден път, но знам, че след този удар повече никога няма да усетя сърцето си, повече никога няма да се наслаждавам на тъмнината и на дъждовните бури. Но само сега ще мога да бъда вечна, защото ще отида при вечноста. Аз успях. Аз докоснах мечтите си
|
BLOOD&LOVE
