Знаете ли, не говоря за лъжи или благородство /т.е. фасада/, а за живот. Дори надеждата е шанс - колкото и да разправят, че умира последна. Но ще бъде нечовешко да се отнеме. А когато изживееш в цялата й пълнота една дълбоко погълната в самия тебе мечта или желание - кой знае по какви причини! - може би ще оцениш стойността й и ще направиш опит, не само да пожелаеш нещо в сънищата си, но и в реалността. А шанс за това е необходимо да се дава. Можеш и да загубиш, защото всичко на тоя свят е риск и гаранции никой за нищо не предлага. Но можеш и да спечелиш. Средният път е горчивият въпрос, когато косите ти вече побеляват и всичко губи смисъл: "Ами, какво щеше да стане, ако...? Обикновено отговорът е: "Ех, трябваше да направя това или онова..." Но той е жалък. По-добре е човек да си каже: "Майка му и скапан живот, поне направих всичко..." Ако трябва да дам шанс, дори и на губещ човек, за да достигне до последния отговор, изобщо няма да се замисля. Не знам дали ме разбирате...