|
|
| Тема |
 За emelie, любовта и...за още наща |
|
| Автор | Xeтepa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 08.03.01 03:55 |
|
|
|
Завиждам на моята красота.Тя е горда-аз и се моля.Тя танцува-аз се влача зад нея.Тя царства в огледалото-аз я ухажвам и и се подмазвам.На кого?На жената затворена в мен ?
Защо живея така далеч от теб и себе си ?Защо тръпна в копнеж?Защо не съм моята мисъл,защо не съм моята красота ?
Любима , аз те приближавам,аз съм близко,аз съм почти до теб,а това е опасно!Ние с теб не трябва да се приближаваме.В човешката близот има нещо застрашително.Когато дойдеш особено близо,усещам в себе си звярът или жертвата мечтаеша да бъде разскъсана,да бъде накарана да забрави коя е.Стой далеч от мен.Човешкото в нас е разстоянието.От близо не те познавам.Живей заедно с мен и ме обикаляй.Брой метрите между нас.Приближиш ли се много аз погрознявам и не усещам нищо друго освен жената в себе си.Отдалечиш ли се-ставаш чужда.
И все пак позволи ми да мечтая за теб.
| |
| |
| 
|
|
