|
|
| Тема |
 На България - с любов |
|
| Автор | жeнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 03.03.01 01:55 |
|
|
|
Днес е 3 март. Сещам се за нещо от времето когато бях на 10 години и ни насилваха да правим рецитали по случай и без случай. Та за един такъв рецитал едно дете имаше стихотворение, което незнайно как помня и до днес. Не знам кой му е авторът, може би Г.Джагаров, но не това е важно.
Важното е, че сме българи, а днес е 3 март.
Българийо на живи и на мъртви,
Българийо с безброй баташки църкви,
със гробища и паметници светли,
със онзи жертвен въдух, който свети
над тебе като вечен огън,
аз искам да те побера във стих - не мога!
Аз искам цялата да те прегърна -
ръцете не ми достигат! Как да върна
това, което ти си ми дарила?
И пред братските могили,
пред Шипка и пред Вола коленича
и без да казвам колко те обичам
с една сълза - и кървава, и страшна,
за цялата ти обич се отплащам.
Сълза, от радост и от скръб проляна.
Сълза, в която ти си цяла сбрана!
Любовта към всичко преминава и през любовта към родината. България не ни е виновна, че я направихме такава, каквато е днес. Нека поне я обичаме.
| |
| |
| 
|
|
