|
|
| Тема |
 Любов, кучка такава! |
|
| Автор |
зapaзeнa (вирусоносител) |
|
| Публикувано | 28.02.01 20:16 |
|
|
|
Ха... това беше заглавието на едно есе, което написах преди около година по времето на една малка депресийка.
Интересно животно е това - любовта. Нито изписаните тонове по този въпрос, нито тези, които ще се изпишат ще могат да издешифроват и една хилядна от кода на този вирус.... та какво ли може да постигне този пост..както и всичките писани тука.
Макар че хвърляйки бегъл поглед по заглавията стигам до извода, че те само забърсват част от полите на Любовта, но не вникват в цялата й прелест и цялата и грознота. Не претендирам, че аз го правя.
Не знам защо реших да пиша....може би защото просто трябва да си излея това, което ми се е насъбрало, или защото търся съчувствие. Може би утре ще се стъписам от преходността на чувствата си и ще се обвинявам за проявената слабост и за написването на този пост. Защото аз съм силно момиче...едно силно 16годишно момиче... Е, поне до преди една седмица бях такава.
Горното се явява като един безмислен увод на това, което искам да кажа. На това банално нещо, което искам да кажа:
Ако можете никога не й се давайте. Кой е казал, че не може да се живее без любов?! Ако се окажете достатъчно силни и имунната ви система не се поддаде на този вирус, то радвайте се, защото сте благословени.
Ако сте намерили Любовта - радвайте се, защото сте благословени.
Ако тя, кучката, се е изебавала с вас и се чувствате по-празни от всякога - наплачете се..след това се напийте..стойте един час под горещия душ и излезте със стиснати зъби, показвайки й среден пръст. И се надявайте, надявайте се Времето да ви излекува.
А аз си оставям така, плачеща, съжаляваща и оплакваща себе си, защото последното нещо, почти никога, не помага.
N.
| |
| |
| 
|
|
