Браво ...много красиво казано .От теб би излязъл добър изкуствовед , но слаб психолог . Това за слънчогледите си го казал страхотно ..., но има едно голямо "НО" , което пречи на твоята теза и то е , че чувствата в мозъка не са нищо повече от химични реакции и процеси . Това , което наричаш "ПОДМОКРЯНЕ" е разултат то точно тези физиологични процеси в мозъка , от либидото , от чувствата . Разбира се , че "ПОДМОКРЯНЕТО" не е чувство , но то е следствие , както казах по-горе , реакция на организма. Всяка реакция има своя стимул ( S->R стимул -> реакция . Това е основната концепция на бихевиористичната школа ).
Нека оставим библейските притчи и изказванията в стил Карлос Кастанеда " да се освободим от човешката си форма , за да бъдем наистина свободни " . Прекрасно като замисъл , но за жалост утопично . Тези неща са за хора , чийто копнежи са да бъдат по-различни , по-възвишени , не така телесно-пошли , но това разбира се са глупости . Животът на тези индивиди има нужда да вземе уникален обрат , да имат различна гледна точка за света за да се измъкнат от клоаката на сивотата в която сами са се затворили . Имат нужда да са "уникални" е ...да ..уникални сме , но не душим уникалността си с безрезервното приемане на обществените модели , на изкуственосъздадения "морал" , плод на човешкото желание за превзета фасадност. Не се ли водим по един социален модел , на "преуспели пичове" . Парадоксално е , но е факт . Затягаме поредния гордиев възел , но този път около шиите си . Тъжно е ....., но слънчогледите се 'задушават" сайми .
Мисля , че сега не е момента да даваме дефиниции на понятия като "чувства" , "усещания" , "идеи" , те далеч не са абстрактни категории , а и вече говорим за тях , което предполага деа са ни ясни , нали ?
Свали тази порцеланова маска , маска на артист от театъра "НО" , защото тезата на Шекспир , че сме актьори в театър е абсолютно правилна . Всички играем своите социални роли .
Погледни истинското си лице сега ....май няма да ти хареса ...под тази маска се крие човека , под тази маска се крие звяра , който разкъсва ...това е реалността и двете неща са еквивалентни .
Ако следвам метафората ти за картината , бих казал , че определено бъркаш съшността и формата . Вярно е , че те не могат една без друга . Съшността не може без форма и формата без съшност , но не е ли рамката едно предложение за поглед към самата картина , за да я направи по-привлекателна , по-желана , а?
Спомни си какво казва чичко Фроид ...първият ....бащата на психологията ...прав е бил човека ...
Не знам дали си чувал за Уилям Тейли . Голям психолог и знаеш ли какво казва той по въпроса ? Ще ти кажа :
"Много от човешките потребности са социогенни , нямат биологичен корен и не гарантират изначалната нравственост или "добра " природа на човека , а само я подтискат , което само по себе си води до патологии . Тя става такава , каквато я "оформи" обществото . Човек не бива да се изкривява от собствената си природа . Той е продукт на първо място на това което е , а после на индивидуалността си и на окръжаващия свят ."
Ще ти дам един пример ...виждал ли си как дете бавно , методично и садистично убива калинка , как къса едно по едно крачетата и ? А виждал ли си зяр , които си играе с часове с плячката си преди да я изяде ? Това е нашата природа , нашата порода , присъда и съдба .....съжалявам .