|
Милчка!!
По-горе някой спомена, а и никът ти... Пате.
Чела си приказката за грозното пате, нали?
А за Пепеляшка?
Знаеш ли, когато бях хлапе, и аз бях така - чувствах се невзрачен. Външно, искам да кажа. А понякога - и вътрешно. Годините минаваха, аз продължавах да мисля така. Влюбвах се, разочаровах се... И все повече се имах за нещастник, и разочарованията се натрупваха (егати ДЖАКПОТА, честно!!), и аз се скапвах... И все повече се затварях в черупката си. Все по-трудно общувах с момичетата. Искам да кажа, все по-трудно навлизах в "оная" територия, иначе около мен винаги е имало много момичета-приятелки... Но само приятелки.
Стигнах до състояние на пълна, гадна, мръсна, всепоглъщаща апатия. Просто не ми пукаше. Не ми пукаше за нищо. Не само за момичетата - за абсолютно нищо. Все ми беше едно какво ще се случи с мен в бъдеще. да не говорим, че умишлно се занемарих (не стига апатията...). Стана мазано.
Както и да е. Тя, моята история, е дълга и объркана.
Но няма да забравя как, когато един път (поредния) обяснявах на Мира какво говедо съм и как е изключено да "се уредя" - коя ще се хване с такъв гъз, тя ме изгледа и ми каза само: "Подценяваш се".
Егати, подценявах се!! Тя беше права!!
Има и нещо друго: наскоро казах на момичето, което обичам, че тя не е нито най-красивата, нито най-умната, но аз си я обожавам. Тя взе, че се вкисна. Изобщо, страшна работа.Ти как би реагирала? И какво казва опитът ти в този случай? Аз казвам, че не хвърча из облаците, че я обичам такава, каквато е, и едва ли в бъдеще ще преживея "студен душ" от типа: АМА ТИ НЕ ЗНАЕШЕ ЛИ, ЧЕ СЪМ ТАКАВА. Най-красивата и най-умната са фикция.
Не бързай, миличка, не насилвай ситуацията, както казва моят шеф. Нормално е на тази възраст да нямаш търпение да се бухнеш в дълбокото. Но не е фатално, ако първо се поразходиш по плиткото. Или може би - сухото. После цял живот ще се мокриш, ще се давиш, ще... Абе, не бързай.
Няма какво да ти давам акъли за самочувствието. Хората ти казаха... Аз ще ти задам контра-въпрос на твоя ЗАЩО САМО КРАСОТА. Защото красотата ще спаси света, както беше казал някой, миличка. Естествено, че само красота. Ето я и контрата: Но каква красота? Физическа? Емоционална? На характера? Каква? Естествено, че само красотаКакво друго, миличка?
Гадно, мислълта ми се е разхвърчала на 100 посоки... Спомних си какво беше. Гадно
А за игри на съдбата... ако някой ден видиш там един присмехулен тип, който дава кофти отговори, да знаеш, че съм аз. Отдавна се каня да внеса смут там. И ми писна номер едно винаги да е тъпа и винаги нея да избират. Поне докато гледах предаването, се случваше все така.
|
Re: zasho samo krasota? [re: pate]
