Тя не е толкова малка, колкото ти се струва. Дава си сметка, че красотата е най-важното и че точно нейната липса е пречка за любовта й. Чети внимателно и всичко.

Тя не пише просто за физически недъзи, пише за красота. А само външна красота няма. Както и само вътрешна. За един човек категорично можеш да кажеш "красив е" или "не е красив". Ако не искаш да кажеш второто, любезно казваш "добър човек" или "всяка жена сърце която има.." Аз просто наричам нещата с истинските им имена. А хората са така устроени, че харесват красивите. Дефект да го наречем.

Красотата е колкото външна, толкова и вътрешна. Вътрешната трудно се управлява сама по себе си и винаги слага отпечатък върху външната. Ако тя има излъчване на грозна поне за един човек на този свят, дори и само за себе си и това й пречи - а тя каза, че е така - значи й трябва пластичен хирург, за да коригира нещо. Това й предложих, защото не вярвам на душевните хирурзи, а тя сама явно не може да се справи. Без операция може да мине само ако срещне принца от приказките, който да се осмели да целуне жабата, ама както разбирам, животът й съвсем не е приказка. И принцовете май си падат по сигурни принцеси. А за корекциите не съм уточнявала в каква посока трябва да бъдат. Може от правилен нос да направи гърбав - защо не, стига това да промени излъчването й. И тогава, като се погледне в огледалото, ще се хареса, най-малкото заради парите, които е похарчила за промяната, а това ще е достатъчно, за да си повярва, че има шанс. Повярва ли си, наистина ще стане красива, може би не веднага, но постепенно ще започне да изглежда красива и за другите. Значи и добра, ама наистина добра, добра и когато някой неодобрен от нея за приятел вземе някоя от любимите й кукли, нищо, че тя й е подарена от майка й. Добра и когато я боли, че той играе по-интересни игри с куклата. Добра и когато няма други играчки наблизо, толкова добра, че да се радва на красивата игра на куклата, без да подозира другия, че ще й я открадне и без да е груба и злобна с него само заради голите подозрения. Е, не чак толкова добра, та да мисли и за радостта на другия, чак до там не. Но поне без да заключва куклата в килера на принципа "и аз няма да си играя с нея, ама и ти няма, пък!" С две думи - вътрешно красива.

И тогава ще може да обича. Едва тогава. Грозните, да кажем некрасивите, не се харесват достатъчно, а за да обичаш, трябва увереност, че точно ти си точно за него. Ама не защото така трябва или защото какво ще си помислят иначе хората, а защото ти си сигурна, че му даваш най-много от това, от което той наистина се нуждае. Увереност до такава степен, че да не ти се налага никога да го дебнеш дали случайно в помислите или не дай боже в действията си не е с теб. Увереност до такава степен, че да можеш и да признаеш, че душата ти, не само тялото ти, не стига, за да можеш да му дадеш всичко. Това е постижимо само за красивите.

А за секссимволи и манекени и дума не съм обелвала. Имах една съученичка, която би трябвало да бъде най-красивото създание - руса, синеока, стройна, но всички момчета я избягваха. Просто имаше лошо излъчване и мъжки маниери, което мигновено разваляше доброто впечатление от иначе перфектната й външност. С две думи - беше маце, ама некрасива. Та тя направи нещо дребно, коригира си ушите. Не че се забелязваха, понеже беше с дълга коса, ама помогна. За два месеца се влюби и се ожени за изключително красиво момче, не по грешка, така искаха. И имат красиви, ама наистина красиви деца. А преди това - години самота и грозота. Само заради едни уши.

А за многото хора и търсенето не съм съгласна. Некрасива ли е, търсенето само ще й попречи. Ще обърка любовта с нагона, а това може завинаги да направи една жена грозна. Некрасива, де. Правилото е, че некрасивите ги избират, а красивите избират. Така е в този живот, може би в някой друг - другояче. Не я съветвай да бъде избирана или да се предлага, лоша услуга й правиш. По-добре е да стане красива, тогава ще бъде просто перфектната - дори няма да има нужда и тя да избира, просто ще обича. Това е нещо, което само грозните патенца, превърнали се в лебеди го могат. Само те знаят тайната на любовното обичане. Според мен де.