Когато бях на 10 години, живеех много близо до едно голямо оживено кръстовище. В същия блок, в който живеех и аз, имаше още около 11 деца на същата възраст - бяхме от един и същи клас, в една и съща компания. Естествено всеки за първи път се влюбваше, даже по-скоро мога да кажа, че имаше един централен пич, в който всички мадами бяха влюбени и обратно.
Това продължи докато сложиха на голямото оживено кръстовище един батко милиционер да регулира движението.
Какво стана тогава?
Централната мадама моментално се влюби в него, купи си дори свирка като регулировчик, за да му помага. Всички останали също си купихме - повечето от момиченцата също моментално се влюбиха, аз не мога да кажа, защото пък май бях тогава по-влюбена в едно друго момченце, та не ми остана време за баткото регулировчик, а момчетата бяха там заради момичетата.
Тази идилия беше около месец.
После баткото трябваше да се премести на друго кръстовище, мадамата му се мяташе по врата и плачеше - това си го спомням изключително добре. После продължихме да играем нашите си игри, по стария начин.
Сега тя едва ли ще се сети за него - просто си проституира с гнусни мутри.
Тогава обаче можеше да плаче красиво.
Разбираш ли колко щастлив трябва да си поради това десетгодишно дете?