|
|
| Тема |
 mda |
|
| Автор | summer (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 07.02.01 18:07 |
|
|
|
Тихо в мрака се спуска сълза,
Мие стените на мойта душа.
Проклятие дневно със слънчев лъч ме докосва,
А през сърцето ми нощният сън се изнизва.
С неутронен взрив в леглото се вмъква денят
И с хилядолетно страдание посрешам света.
Мелодия древна изплува в мен;
Песен стара заклещва ме в плен.
Построявам стени, за да скрия душата зад тях,
Но малка ръка преминава през тях,
Изтрива сълзите от мойта сълза
И щастие странно разпева крила:
Погълва ме обич на мило дете.
| |
| |
| 
|
|
