Явно никой не ме разбира! :((((

Аз съм влюбен... истински! Ценя любовта, давам всичко от себе си, правя жертви, компромиси... разбирам човека срещу мен и искам на него да му е добре... Не може без компромиси, разберете! Не може да обичаш без да се замисляш! Не може просто да кажете "аз съм луд по нея/него" без да влагате и грам чувство в този израз!!! А чувствата "убиват" човека, убиват неговата същност! Можете да бъдете "еди какви си", но винаги пред нещо колената ви омекват, загубвате ума и дума и казвате - "Това ми разказа играта! Не мога без това, то ме срази... дори "уби"... слаб съм..."! Ставате тяхна жертва... И тогава идва мигът на "отмъщение", онова отмъщение с отношение, а не с груби физически прояви... И тогава чувствата губят смисъл - в името на това да "закърпим" собственото си благоразположение... Нима не е така?

P.S. Но всеки си има различни представи за определените неща... Това е солта на живота - хората са различни и в това е тръпката... Просто обичайте и бъдете щастливи!!!