Първото, което исках да напиша е: да, има - аз!!!:))
Но после се запитах - как човек може да бъде сигурен, че няма повече накъде, в смисъл, че си достигнал връхната точка в отдадеността си на любовта..., мисля че е строго индивидуално.
За себе си бих могла да кажа, че на този етап смятам, че съм й тотално отдадена, че това е животът за мен, че е единственото, за което си струва да се боря с всички сили.
Много хора се противопоставиха на избора ми, най - близките ми, загубих приятели, но и за секунда не съжалявам, защото правилността на избора ми се доказва непрекъснато.
Зная, че след време, ако прочета това ще си кажа: "И аз съм си мислила, че тогава съм била отдадена с всичките си сетива?!? Боже, колко път е имало още да извървя..." и ще бъда много, много щастлива...:)
За какво друго си струва да живее, да се променя, развива и бори човек, освен за любовта - и любовта по принцип, не само в конкретния й аспект - ако се научим да ценим, пазим и отстояваме отношенията си с любимия човек, то ние ще оценим и любовта по принцип - към близки, към деца, към приятели...
Жалко е, че много често го забравяме...

Редактирано от woman на 19.01.01 11:07.