|
|
| Тема |
 Дали... |
|
| Автор | !KLeoPatrA_anon (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 07.01.01 23:19 |
|
|
|
Сигурно ви се е случвало да си мислите, че сте влюбени в някой, а в последствие да се е оказвало увлечение.... При мен последният път
беше преди около 5 месеца. Тогава с господина ходихме общо три месеца, но той имаше много странни разбирания за вярност... Тоест за него тази дума нищо не означавеше. Абсолютно нищо....
И се наложи да го оставя. И без това през тези три месеца ми тровеше живота с непостоянни настроения, сърдене, спорове, караници, лъжи... Знам, че във всяка една връзка съществуват, но едва ли винаги толкова много за толкова кратко време.
Всъщност не за това исках да пиша. Малко преди да скъсаме се запознах с един човек. Той още от самото начало ми стана много симпатичен, но го възприех като приятел. Нали все още си имах гадже, въпреки че нещата между нас не вървяха...
Но при него не беше така. Той още от самото начало се влюби в мен и по какви ли не начини не ми го показа... Тогава се опитах да го
отблъсна от мен, да "убия" чувствата му - както той сам се изрази... Нищо не се получи. Той продължи да ми говори за любов, а аз да
търся неговото приятелство. Май и двамата ударихме на камък. Аз не го харесвах като мъж и не исках да се обвържа с него, а той не
можеше да започне приятелство, в чиято основа се коренеше болка....
Но нещата се промениха из основи... Просто изведнъж... Не знам как стана, но все повече и повече започнах да си мисля за него, исках да му се обаждам по няколко пъти на ден (ограничавам се по един път дневно), да го виждам непрекъснато, вече ми харесваше като ми се
обясняваше в любов, търсех вниманието му....
Дали не се влюбвам? Дали....
Тези мисли ми се въртят в главата и не ме напускат... Страх ме е да не пропусна шанса си да бъда с човек, който наистина ме обича, само защото допреди време не исках да бъда с него...
Но аз все още не съм сигурна в чувствата си, в това, което изпитвам.... Защото в повечето случаи при мен, нещата са се оказвали
противоположни на това, което си мисля първоначално... Уж е любов, а било увлечение. Не искам и сега да се получи така. Не искам да го
наранявам. Ако не го обичам, по-добре нищо да не започвам, но ако...
И тук идва това АКО....
Дали не се влюбвам? Дали все пак не се влюбвам?! Дали....
!KLeoPatrA, 18
| |
| |
| 
|
|
