|
Видях, че тука има и свестни хора и ми се прииска да разкажа и моята история. Дълго време нямах приятелка, не защото съм грозен или тъп, или както там се води, а защото не можех да преглътна първата си голяма любов, която по подразбиране свърши трагично. Бързам да кажа, че всички участници в тази минала история са си живи и здрави, просто унижението за мене беше много голямо. Момичето беше с 5 години по-голямо от мене и явно харесваше да унижава мъжете. Естествено никой няма да даде да го унижават, ако не е хлътнал като прасе в канавка. Бях твърде млад, тя - твърде хубава и доста развратна (това някои биха нарекли освободена). Ходехме по разни странни купони, пиехме като за последно и така нататък. Кави ли не ги вършехме, но тя така и не ми даде да правя секс с нея, не и по стандартния начин и това ме караше да откачам. След това ми "би камшика", но цели 4 години ми се обаждаше по телефона и аз хуквах подир нея. Излишно е да казвам, че нещата си вървяха по стария начин. Започнах да полудявам (буквално), прекъснах си следствието, пропих се, направих и куп други глупости, а най-големият отврат беше, че никога вече не успявах "да свърша". Можех да правя секс по 5 часа без почти да спирам и никога не идваше "момента". Момичетата с които излизах ме гледаха като извънземен и най-накрая се отказах напълно от сериозна връзка. Междувременно тя се ожени и най-накрая ме остави на мира. След това минаха десетина години и случайно срещнах друго момиче, на един пиянски купон. Не знам какво точно стана "прехвърча искрата" и ето ви хора любов. Тя нямаше и понятие от секс, не беше девствена, но нали знаете как стават "тези работи". По-важното беше, че разбираше проблема ми или поне нищо не говореше по въпроса. Лудо се влюбих в нея и както се досещате стана и "чудото". Сигурно повечето мъже ще се усмихнат и ще кажат - "ский го па тоа, хората се чудят как да не свършат преждевременно, а той седнал да се жалва". Може и да е така, но на никого не пожелавам липсата на оргазъм! После това момиче нещо изперка, започна да ме командва, да ми се качва на главата и явно за няколкото години през които бяхме заедно налучка "болните ми места" и започна да ги използва. Сигурно сега някои от вас ще кажат "ский го балъчето, ти какво очакваше?". Очаквах разбиране и любов! Нейсе обаче. Пак започнах да се наливам, сътворих и купища други глупости и това естествено започна да я отблъсква. И се разделихме. Хора щях да умра (буквално)! Заприличах на зомби, болката беше направо физическа! Легнах болен и ме друсна ужасна бронхоплевмония. Направо щеше да ме отнесе, ревях като магаре по нощите и виех като вълк, такъв беше отврат! После (след няколко месеца) се стегнах и започнах да се оправям. Сега съм почти добре, но имам чувството, че са ми отрязали единия бъбрек поне. Викам майната му и продължавам да кретам. Та ето ви примерче за любов, съгласен съм, че тя е всичко, но като всяко друго нещо може и да убива. Физически. Знам и други истории за любовища, на някои от тях им костваше младия живот. Та това исках да ви кажа, чувствата са прекрасно нещо, но ако не се употребяват с мярка (като всяко нещо) ще превърнат живота ви в ад. Има време и за ада, дами и господа, не си правете и съществуването в ад. Чудя се как можах да пиша за тези неща и то пред такава голяма аудитория, но искрено се надявам да е била поне малко поучителна. Не, че искам да поучавам когото и да било, далеч съм от тази мисъл и не мисля, че имам право. Сега се уча да "втвърдявам сърцето си" и ми е все тая как ще продължи живота ми.
Ами това беше, съжалявам, че се получи толкова дълго и се надявам да не съм убил някого от скука.
Бъдетe здрави и щастливи :)
|
Като говорим за любов...
