Може би
не е любов
тази случайна милувка,
този отчаян въртоп,
който сред мрака ни люшка...
Нека лежат на брега
мислите, дрехите вносни,
двама сме
тук и сега...
Двама сме -
не там, не после.
Вечната обич е мит,
слязъл от оперна сцена.
Ето
нашият миг
в тази
мъглива вселена.
Скрити от студ и тъга,
нека въртопът ни носи...
Близки сме -
тук и сега.
Чужди сме -
там и после.