Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми,че без звук
пак се прегръщаме.

Тичат,блъскат се в нас
думи,погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаквал до днес любовта си.

Мен ми стига .
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо
Стига ми,че без звук
пак се прегръщаме.

Redaktirano ot *aзилит* na 29.12.00 11:07.