И аз имах същия проблем и знам какво е. Просто не можех да го възприема като нормално, макар че въпреки това винаги съм бил уверен в себе си. С мен всичко беше наред. Както тук беше изказано едно мнение - просто всички с които съм опитвал се правеха на принцеси. Безспорно не съм от агресивните типове. Но това не значи че съм стоял като спящата красавица. Опитът ми показва, че колкото по-агресивно се държа, по-лошо става. С една дума - пълно нищо.
Е, с много търсене, и на мен ми излезе късмета. Питам се само - защо ли трябваше да измине толкова много време в очакване и надежди?