|
|
| Тема |
 за любовта |
|
| Автор | Феликс (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.11.00 21:30 |
|
|
|
Неведнъж съм била обичана. И естествено, впоследствие, разлюбвана.
Отнасям това непостоянство и "необвързваемост" до собствените си претенции, проклета да е висотата им,..но компромисите като че ли предоставят повече задължения, отколкото свобода.
А струва ми се всеки има различна представа за Обичта. И е по-склонен да я отстоява, неотстъпчиво, отколкото да я превърне в онова, което Другият желае.
Нима нежеланите чувства не са повече досада, тягост, обида дори, отколкото Дар?
Нима обича този, който поднася обич, удовлетворявайки единствено Собствената си потребност да Дава ?
Който поставя "ego" над "alter", дори безумно-омагьосано влюбен ?
И възможно ли е обектът на тези чувства да постъпи другояче, освен да отхвърли натрапената любов, макар и навличайки си повече или по-малко омраза?
| |
| |
| 
|
|
