|
сигурно се обясняват с това, че ако на човек всичко му е наред, няма да влиза тук. Може би има и друга причина - състраданеито май е част от любовта. И затова хората се оплакват за да предизвикат таза част в другите. Като помъдрувах, както си му е реда, дойде време да оправдая ника си. Мисля, че любовта е толкова хубаво нещо, че всеки, който я е изпинал няма защо да се оплаква. Да бе - знам, че веднага ще се намерят хора, които ще ми кажат, че има и много мъка в нея и, естествено, ще се подкрепят с хиляди примери. Само че тези примери, както и моето твърде философско за вкуса ми писание, са субективни. Чакай, де - знам, че любовта е субективна. Имам предвид, че хората са чели, гледали и са били възпитавани с Ромео и Жулиета и много други произведения, които показват тъжната страна (ако има такава, защото според мен няма) на любовта. "Ей, колко е красива смъртта на Ромео и Жулиета! Как силно са се обичали те! Ето такава любов искам да преживея и да умра така!" Вярно е, че е красиво, само дето представлява ненормалното развитие на една любов. В смисъл, че толкова рядко се среща, пък и като се срещне представлява по-скоро вживяване в ролята, отколкото спонтанно усещане и чувство. Мисля, че окончателно ви омръзнах. :))) Затова свършвам:
Любовта е това, което те кара да се усмихваш, да виждаш мръсотията и красотата, дори и в нея, да си пееш не само под душа, да не търсиш някакъв скрит смисъл в живота. И най-важното - да виждаш, че и другият е щастлив. А това, което виждам тук не е любов. То е самосъжаление (и Веселушко понякога не може да го избегне) и вживяване в ролята на Ромео или Жулиета.
|
Оплакванията тук
