|
|
| Тема |
 Re: "Ще ти говоря за.." [re: Amelia Pond] |
|
| Автор |
LikeABird (;)) |
|
| Публикувано | 25.09.15 00:20 |
|
|
|
Хаха, е как може да ти липсват такива неща!
От опита на мъжа ми се уча... Понякога, като го гледам колко ми е мелодраматичен и се плесвам в чело дали съм била верно същата незряла, истерична и емоционална кукувица! Все едно ми се връща. А до някаква степен, може би все още съм си такава, но все си мисля, че лееко поне съм се поовладяла, поприбрала и вече някакси съм по-поносима, по-улегнала, може би. Или поне се старая да спестя на близки и околни някакви емоционални свои изстъпления... Защото няма такъв ужас! Хората трябва понякога да се замислят не само какво чувстват те самите, ами и как техните "велики" чувства могат да повлияят на околните. И най-вече на близките? Може би, понякога наистина е по-добре човек да премълчи и да преосмисли бурите в главата си, преди да ги е изсипал, като цунами върху нечия чужда? Защото често след това се съжалява и извинява, ама кел файда - извинението ще ми върне ли убитите вече нервни клетки... А и ако е "извинявай" и до следващия път, нали, няма никаква, ама никаква полза от такива ми ти извинения...
Редактирано от LikeABird на 25.09.15 00:24.
| |
| |
| 
|
|
