|
Ех, колко време мина откакто последно бях тук... Преди 10 години беше любимото ми място, заедно с любителите на горещите страсти в съседство.
Днес ми е скапан ден. Всъщност ми е скапана седмица. Имам нужда да си поговоря с някой, но като прегледах контактите с приятелите осъзнах, че... На никой не искам да кажа нищо от това, което е в главата ми в момента.
Малко предистория:
Преди година и нещо, беше последния уикенд на месец август, бях в едно забутано село близо до Севлиево, уж на почивка с приятели, където се запознах с един младеж от близък град. Кой би предположил, че в това забутано селце ще срещна някой.
Той беше с една девойка там, уж гаджета, а всъщност все при мен седеше. Разменихме си фейсбука, модерна работа. Започнахме там да си пишем, той ми казваше, че се разделил с девойката, мислеше да идва към моя град, не се случи.
След месец виртуална любов решихме да отидем някъде за един уикенд. Дойде до моя град да ме вземе, отидохме, беше много хубаво... И почти всяка седмица така. Аз в неговия град, той в моя или някъде далече само двамата.
Дойде нова година, малко се сдърпахме тогава и все сърдити си бяхме. И от тогава връзката ни надолу пое някак.
За моя рожден ден решихме да отидем на екскурзия, там беше прекрасно, мислех, че всичко ще се оправи. Върнахме се, седмица по-късно като беше в нас, нещо се случи. Не можехме нищо да си кажем нормално, изпокарахме се, той си тръгна. После ми писа само едно: липсваш ми, на което не оговорих и така всичко приключи.
Юни месец беше в моя град по работа. Бързаше, но се видяхме. Беше странно и различно. Хем ми беше близък, хем далечен. Бях вече в друга връзка, не му казах. Исках да няма други хора между нас, пък макар и за два часа. Той си тръгна, бързаше за неговия град.
След два месеца разбрах, че е бил с друга на море. Въпреки че аз все още бях във връзката си, ме хвана яд и ревност и го изтрих.
Не му проговорих до неговия рожден ден преди месец. Пак започнахме да си говорим. Каза ми миналата седмица, че ще идва до мо град, ще се събират тук с колеги за да ходят на някакво голямо събиране извън България на фирмата им. Видяхме се в събота, беше хубаво, пак ми беше близък. Като отдавна изгубен човек, когото съм преоткрила. Като едно време, както беше в началото.
В неделя пак се видяхме, срещнахме се с негов приятел тук, после се разходихме, вечеряхме, ходихме на кино. Не ми пречеше ръката му, подпряна на крака ми. За да му е удобно... уж.
После в колата се наведе и ме целуна. И така много време. Отказах да отида с него в хотела му. Аз вече нямам връзка, не го попитах той има ли. Тогава нямаше значение.
На следващата сутрин той замина рано, там няма почти никаква вразка. Попитах го какво е значело това в неделя, отговори ми, че не знае и не го бил планирал. От тогава няма връзка, чакам да се върне.
Не мога да спра да мисля за това, не знам какво ми стана. Чувствам се ужасно. Той означаваше много за мен, имахме планове за бъдещето, които бързо разрушихме, защото никой не искаше да направи компромис. Сега не би било по-различно. Знам защо се разделихме. Но хем го искам, хем си мисля, че не би било по-различно ако изобщо нещо има между нас. Защо тогава се чувствам толкова ужасно?! Все едно някой ми изтръгна сърцето, направо не знам.
Чакам да дойде време да се върне.
|
Ех...
